Определение № 93 от 21.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 618/2020 г.

Производството е с правно основание чл. 309, ал. 1, във вр. с 282 от ГПК. Образувано е по искането на А. И. Й. за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение №179 от 16.10.2019г. на ВКС, 4-то ГО, постановено по гр.д.№1675/2018г., с което след отмяна на въззивно решение №2475/29.11.2017 г. по гр.д.№2352/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО., 2-ри състав, с което е потвърдено решение №8607/15.12.2015 г. по гр.д.№5029/2012 г. на Софийския градски съд, ГО, I-21 състав, е постановено обезсилване на решение №6351/03.9.2013 г. по гр.д.№5029/2012 г по описа на Софийския градски съд, I г.о., 21-ви състав, постановено на основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Искането е направено във връзка с подадената от молителката молба за отмяна на решението на касационната инстанция, входирана във ВКС под № 1759 на 20.02.2020 г., която е в процес на администриране. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото, намира така направеното искане за неоснователно по следните съображения: В чл. 309 от ГПК е предвидена възможност, по искане на страната, съдът да спира изпълнението на влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 от ГПК: наличие на подадена в срок молба за отмяна и надлежно представено обезпечение в посочените в закона размери. Това правомощие на ВКС предпоставя решението, чието отмяна се иска, да подлежи на принудително изпълнение. Съгласно чл. 404, ал. 1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат само осъдителните решения, както и решенията, по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение. В конкретния случай решението не е подлежащ на изпълнение съдебен акт, поради което и не е възможно постановяване на спиране. На това основание молбата на страната е неоснователна и следва да се остави без уважение. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,