Определение № 1568 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 724/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба № 15061/ 17.11.2023 г., подадена от Й. Ц. Й., в качеството му на управител на СД „Рио-Йорданови“, гр. Лом против разпореждане № 310/07.11.2023 г. по гр.д.№ 182/2023 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е върната подадената от него в същото му качество, частна касационна жалба /озаглавена възражение/ вх.№ 503121/28.06.23 г. против Определение № 273/12.06.23 г. по в.ч.гр.дело № 182/2023 г. на Окръжен съд Монтана. В частната жалба се изразява общо недоволство от обжалваното разпореждане, защото не е разгледан по същество спора, с който е сезиран съда с подадената искова молба. Посочено е, че частният жалбоподател управлява и представлява дружеството-ищец, а ако е необходимо и участието на адвокат, то да му се назначи служебен такъв. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. С определение № 273/20.06.23 г. по в.ч.гр.д.№ 182/2023 г. на Монтански окръжен съд е потвърдено определение № 540/27.04.2023 г. по гр.дело № 28/2023 г. на РС-Лом, с което е върната, като нередовна, подадената искова молба от Й. Ц. И., в качеството му на управител на СД „Рио-Йорданови“, гр. Лом. В това си качество, против това определение той е подал частна касационна жалба, озаглавена „възражение“. С разпореждане 049/03.10.2023 г. на председателя на Първо гр. отделение на ВКС е отказано образуването на частно касационно дело и преписката е върната на администриращия съд – Монтански окръжен съд поради нередовността на частната касационна жалба, като е изискано да се дадат указания до частният жалбоподател: да посочи какви са пороците на обжалваното определение, да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, във вр. с чл. 274, ал.4 ГПК и частната касационна жалба да бъде преподписана от адвокат, като адвокатското пълномощно да бъде приложено. Копие от разпореждането на ВКС е изпратено със съобщение, в което са вписани указанията за изправяне нередовностите на частната касационна жалба от администриращия съд на Й. Ц. Й., като управител на СД „Рио-Йорданови“, гр. Лом, получено лично от него на 23.10.2023 г. На 27.10.2023г., в това си качество, Й. Й. е подал „Отговор“. В него изразява недоволство, че общината е завзела частна сграда, в която е ползвал магазин под наем, за който притежава всички разрешителни. Оплаква се от това, че служители на общината са изнесли оборудването от магазина, от което дружеството и съдружниците /той и съпругата му/, са претърпели имуществени вреди. Поради това, че нито един адвокат от Монтана не искал да се съгласи да го представлява, моли да му се назначи служебен адвокат, с който той би се свързал и би му платил. С обжалваното сега разпореждане е констатирано, че не са изпълнени указанията за изправяне нередовностите на частната касационна жалба Съдът е посочил, че няма правомощия да назначи „служебен адвокат“, а и правна помощ за процесуално представителство не може да предостави, защото ищец и частен жалбоподател е юридическо лице. Съдът е констатирал, че не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и че частната жалба не е приподписана от адвокат. Поради това и на основание чл.275,ал.2 във вр. с чл.262 ,ал.2 ГПК, частната касационна жалба е върната на подателя. В частната жалба против това разпореждане са развити същите оплаквания, изложени и в отговора от 27.10.2023г. Обжалваното разпореждането за връщане на частната касационна жалба е правилно поради следното: С действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г. касационното обжалване от задължително, със законова регламентация на изключенията, премина във факултативно, т.е. не всяка касационна или частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество от ВКС и това не е противоконституционно /РКС № 4/16.06.2009 г. по конст. д. № 4/2009 г./. Преценката относно това кои решения, определения и разпореждания подлежат на касация е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 и ал.2, пр.1-3 ГПК, към която препраща чл. 274, ал. 3 ГПК относно обжалване на определенията и разпорежданията /чл. 279 ГПК/, постановени от въззивните съдилища, като въззивна инстанция. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за касиране на въззивен съдебен акт по чл. 281 от ГПК, респективно от основанията за неправилност, относно наличието на които съдът се произнася само ако допусне касационно обжалване на обжалваният въззивен акт. Затова доводите на жалбоподателя за неправилност на определението за прекратяване и необходимостта спора да се разгледа по същество са неотносими към настоящото производство, като не кореспондиращи на действащата нормативна уредба по ГПК. Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на касационните жалби, включително и на частните касационни жалби е: с обжалвания въззивен акт да е разрешен, респективно в касационната жалба или частната касационна жалба да е поставен материално правен, или процесуален въпрос, касаещ предмета на спора. В настоящия случай въпроса следва да е свързан със редовността на исковата молба, защото с върнатата частна касационна жалба се обжалва определение за потвърждаване на определение за връщането й като нередовна. Освен формулиране на относим към конкретния спор правен въпрос, от който зависи изхода от обжалване, следва да е посочено от жалбоподателя и допълнителното основание между изброените в чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК или да е налице основание по някое от предложенията по ал.2 от същия текст. Това също не е изпълнено, което е основание за връщане на частната касационна жалба. Тъй като ищец е събирателно дружество, т.е. юридическо лице, по аргумент от чл. 22-24 ЗПрП не може да му се предостави правна помощ. Изискването на законодателя за преподписване на касационната жалба от адвокат, предвидено в чл. 284, ал.2 ГПК не е самоцел, а е въведена от законодателя с оглед оформяне на жалбата по начин, че да се защитят най-добре правата на гражданите. Щом не е имало основание за предоставяне на правна помощ за настоящото производство на частния касационен жалбоподател – юридическо лице, той е следвало сам да упълномощи адвокат, избран от него, като управител на събирателното дружество. Неизпълнението и на това указания прави частната касационна жалба нередовна и е основание за връщането й. В обобщение, върнатата частна касационна жалба, озаглавена „възражение“, против въззивно определение, с което е потвърдено определение на РС, с което е върната, като нередовна искова молба, е била нередовна. Затова правилно е върната, поради което обжалваното разпореждане за връщането й, като законосъобразно и правилно, следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение