Определение № 4294 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2026 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. Н., от [населено място], област Пазарджик, срещу Определение № 550/09.02.2026 г., по адм. дело № 110/2026 г. на Административен съд – Пазарджик. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което частният жалбоподател прави искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството. Ответникът по частната жалба - началникът на Районно управление (РУ) Пазарджик при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик, не изразява становище. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Г. Н., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1818з-1012 от 24.10.2025 г. на началника на РУ - Пазарджик, при ОДМВР – Пазарджик, по отношение на което решение е отхвърлено искането за възобновяване, с Решение №312000/185 от 07.01.2026 г. на директора на ОДМВР – Пазарджик. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател и е прекратил съдебното производство. За да постанови този резултат съдът е приел, че подадената жалба е просрочена, тъй като в нея е посочено, че се обжалва Решение № 1818з-1012 от 24.10.2025 г. на началника на РУ- Пазарджик, което е влязло в сила, а не решението, с което е отказано възобновяване на административното производство. Обжалваното определение е неправилно. Видно от доводите в жалбата до административния съд, Н. твърди нищожност на Решение №312000/185 от 07.01.2026 г. на директора на ОДМВР – Пазарджик. Отделно от това излага съображения за незаконосъобразност на акта, с който не е уважено искането му за възобновяване на административното производство. В петитума на жалбата отново е цитирано Решение №312000/185 от 07.01.2026 г. на директора на ОДМВР – Пазарджик, макар да не се иска изрично неговата отмяна. От изложеното до тук следва, че не е била ясна волята на жалбоподателя относно това кой точно акт оспорва пред съда. Съдът е следвало да остави жалбата без движение и да даде възможност на жалбоподателя да уточни кой акт обжалва и какво е искането му до съда. Не без значение в случая е и обстоятелството, че административният орган, който е отказал да възобнови административното производство по реда на чл. 99 и следващите АПК е заблудил жалбоподателя, като му е указал, че на обжалване пред съда подлежи първоначалният акт. Съгласно чл.104 АПК издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс. Изложеното по - горе води до извод, че обжалваното определение е неправилно, с оглед на което същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът следва да остави без движение жалбата като даде възможност на жалбоподателя да уточни кой акт обжалва – дали първоначалния акт или акта, с който е отхвърлено искането му за възобоновяване на административното производство по чл. 99 и следващите АПК. След направеното уточнение съдът следва да прецени допустимостта на подадената жалба. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – Седмо отделение