Решение № 16910 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2012 г.

Решение № 16910 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на Осман Махмуд Хасан, действащ като ЕТ "Джейхан" от с. Йовково, община Ген. Тошево и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна (ДД "ОДОП") при ЦУ на Националната агенция за приходите, против решение № 1277/15.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1238/2011 г. по описа на Административния съд - Варна. Осман Махмуд Хасан, действащ като ЕТ "Джейхан" обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Хасан, срещу Ревизионен акт /РА/ № 1003606/4.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП -Варна, потвърден с Решение № 83/10.03.2011 г., в частта на определения му данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2005 г. до размера на 1408.52 лв., за 2006 г. до размера на 3751.93 лв. със съответната лихва, и по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. до размера на 1987.70 лв. със съответната лихва. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА в обжалваната част с присъждане на разноски. Ответната страна по тази касационна жалба - ДД "ОДОП" гр. Варна не изразява становище по тази жалба. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите обжалва решението в частта, с която е отменен РА № 1003606/4.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 83/10.03.2011 г., в частта на определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. над 1408.52 лв., за 2006 г. над 3751.93 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. над 1987.70 лв., както и в частта на лихвите, определени над посочените размери на задълженията. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба Осман Махмуд Хасан не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбите. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 1003606/4.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 83/10.03.2011 г. на ДД "ОДОП" гр. Варна, с който на Осман Махмуд Хасан, действащ като ЕТ "Джейхан" е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 2004 - 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в общ размер на 42 801.20 лв. главница и лихви 19459.90 лв. С решението АС е изменил обжалвания РА, като е намален размерът на определения на Осман Махмуд Хасан данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) както следва за 2005 г. над 1408.52 лв., за 2006 над 3751.93 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. над 1987.70 лв., както и в частта на лихвите, определени над посочените размери на задълженията. В останалата част, първоинстанционният съд е потвърдил обжалвания ревизионен акт. За да постановени решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Административният съд е приел, че правилно органите на приходната администрация са определили данъчната основа за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Прието е, че въз основа на годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и представените от ревизираното лице документи в хода на ревизията са констатирани обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В съдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства както и е извършена съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните. Първоинстанционният съд е обсъдил всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е намалил данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ. Така постановеното решение е правилно. По жалбата на Осман Махмуд Хасан, действащ като ЕТ "Джейхан": Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение смята доводите, изложени в касационната жалба за неоснователни. Административен съд Варна е постановил правилно решение, обосновано въз основа на съвкупен анализ на събраните доказателства и в съответствие с материалния и процесуалния закон. На първо място неоснователен е доводът на касатора по отношение на приложението на чл. 122 от ДОПК и провеждането на ревизията по особения ред. Административния съд правилно е приел, че при извършване на ревизията данъчните органи са установили обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Видно от събраните доказателства по делото се установява, че ревизираното лице има недекларирани доходи с неустановен произход, тъй като при съпоставка на приетите за установени приходи и разходи се установява несъответствие. В конкретния случай обосновано е прието от данъчните органи, че е осъществена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тези изводи на органа по приходите не са опровергани в хода на съдебното обжалване, поради което правилно съдът е приел, че фактическите констатации в РА се ползват с презумпция за вярност по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В конкретния случай, доказателствената тежест се носи от жалбоподателя, който от своя страна не е ангажирал достатъчно доказателства за оборване на тезата на органите на приходната администрация. На следващо място, неоснователни са доводите на касатора, по отношение на определеното начално салдо на ревизираното лице към 31.12.2003 г. Правилно АС - Варна е приел, че салдото от 3000 лв. е изчислено въз основа на данни от извлечения от банкови сметки и въз основа на представените от лицето декларации по чл. 124 от ДОПК. Настоящият състав смята, че ако ревизираното лице е разполагало с повече налични парични средства към тази дата, то същото е следвало да представи доказателства за твърденията си. След като не е сторило това, и при положение, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и доказателствената тежест е определена съгласно чл. 124, ал. 2, ДОПК, то жалбоподателят не е оборил констатациите на данъчните. Неоснователен е доводът в жалбата относно включването на установените недекларирани доходи в последващите ревизирани периоди, тъй като установеното несъответствие между приходи и доходи е основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и ЗДДФЛ, поради което и не следва да се включват в следващите ревизирани години като повторен доход. В тази връзка АС Варна правилно е приел, че началните салда за всеки от ревизираните периоди са определени правилно от данъчните органи. Изложените доводи по отношение на неправилното определяне на разходите, извършени в чужбина от жалбоподателя също са неоснователни. АС Варна правилно и обосновано на доказателствата е установил, че в хода производството, при липса на представени доказателства относно разходите извършени в Германия и Белгия, данъчните правилно са използвали данни от Наредба за командировките и специализациите в чужбина. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че след като няма представени доказателства в тази насока, разходите са определени на базата на съществуващ аналог, а именно - Наредба за командировките и специализациите в чужбина. В обобщение на гореизложеното следва да се посочи, че АС Варна след като е обсъдил всички доказтелства представени в административното и съдебно производство, е намалил размера на установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2005, 2006 и 2007 г. и е постановил едно правилно решение. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". За да отмени РА в обжалваната част, правилно първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания на свидетеля Байрам Коджаибрахимоглу, от които може да се изведе обоснован извод, че жалбоподателят Осман Хасан не е извършвал разходи за нощувки в периода когато е пътувал в Белгия. С оглед на тези констатации, АС - Варна основателно е приел, че разходите му по време на престоя в чужбина са били единствено за задоволяване на ежедневните му нужди. Правилно са преизчислени съответните данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ и обжалваният ревизионен акт е частично отменен. Наведените оплаквания в касационната жалба по отношение на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и оборването й от страна на жалбоподателя са неоснователни. Именно чрез кредитиране от съда на свидетелските показания, подкрепени с приетия по делото договор за наем в Брюксел, законосъобразно съдът е приел, за оборени констатациите на органа по приходите, че като разход на ДЗЛ, следва да бъде включена и нощувка определена въз основа на Наредбата на служебните командировки и специализация в чужбина. Неоснователен е доводът в касационната жалба, за неправилно кредитиране на съда представения в хора да на съдебното обжалване договор за наем, тъй като същият не е оспорен по надлежния ред, а от показанията на свидетеля се установява и факта на фактическото пребиваване на ДЗЛ в наетото от него жилище. С оглед на изложеното се налага извода, че въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните в хода на ревизията, административното и съдебно обжалване доказателства и е отграничил спорното от безспорното, както от фактическа, така и от правна страна. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Предвид гореизложеното решението на Административен съд - Варна не страда от пороците, посочени в двете касационни жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора, разноски в размер на 420 лева, следва да се присъдят на касатора Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, тъй като такива не са присъдени от АС. На касатора Осман Махмуд Хасан, действащ като ЕТ "Джейхан", следва да се присъдят 20 лева, представляващи държавна такса за образуване на настоящото производство или по компенсация Осман Махмуд Хасан, действащ като ЕТ "Джейхан" следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП сумата от 400 лева направени разноски по делото. В тази насока следва да се посочи, че неправилно в жалбата си Осман Махмуд Хасан е посочил, че обжалва решението на АС и в частта, с която е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП сумата от 411 лева, тъй като сумата в посочения размер е присъдена именно на Осман Махмуд Хасан По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК,