Определение № 12569 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10840/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на ЕТ „Гордън – 93 - Т. З.“, представлявано от управителя Т. В. З., подадена чрез адв. Хаджийски, срещу определение № 7398 от 04.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5439/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което производството по делото е прекратено., поради недопустимост на жалбата срещу писмо изх. № РИВ24-ТД26-593/23.04.2024 г. на кмета на район „Изгрев“, Столична община. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът кмет на район „Изгрев“, Столична община, в писмен отговор по частната жалба, подаден чрез юрк. Петкова, изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрк. възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на ЕТ „Гордън – 93 - Т. З.“ срещу писмо изх. № РИВ24-ТД26-593/23.04.2024 г. на кмета на район „Изгрев“, Столична община, с което жалбоподателят е уведомен, че ползва имот – частна общинска собственост с площ от 19,27 кв.м., върху който е поставен преместваем обект „павилион за търговия и услуги“ по договор, който е изтекъл и последният се ползва без правно основание, за което се дължи обезщетение в размер на 187,16 лв. на месец. В писмото е посочено още, че за имота е проведен нов конкурс за отдаване под наем, във връзка с което поставеното в него преместваемо съоръжение следва да се демонтира и имотът да се предаде на собственика му. Посочено е, че при неизпълнение, ще се предприемат законови действия по премахване на преместваемото съоръжение. При тези данни, съдът е приел, че оспорването на писмото е недопустимо, тъй като то не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол, поради което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил подадената срещу него жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Видно от съдържанието му, писмото не съдържа властническо волеизявление и няма разпоредителна част, а има единствено уведомителен характер. С него не се създават задължения и не се нарушават или застрашават пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, а същият се уведомява, че при неосвобождаване на терена, ще се премине към процедура по премахване на преместваемия обект, която се извършва по реда на чл. 57а ЗУТ, крайният акт в която подлежи на съдебен контрол. Премахването на преместваем обект е изрично регламентирано в цитираната разпоредба и защитата срещу него е гарантирана от закона с правото да се обжалва заповедта по чл.57а ЗУТ. Следователно процесното писмо не може да се окачестви като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед надлежно и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сума в размер на 100 лева, представляваща юрк. възнаграждение в минимален размер за настоящата инстанция, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,