Определение № 6900 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2024 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, по частна жалба на В. Х. В. – Ш., Й. Д. Г. и Г. Д. Д., подадена от пълномощникът адв. Кръстев, срещу определение № 302 от 08.03.2024 г. по адм. д. № 978/2023 г. на Административен съд – София област, с което е прекратено производството по делото и жалбата е оставена без разглеждане. Излагат се доводи за наличие на правен интерес у жалбоподателите за оспорване на т.2 от решение № 2095/29.06.2023 г. по протокол №50 на Общински съвет - Самоков и се претендира неправилност на определението като се иска неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по същество. Ответникът Общински съвет - Самоков не ангажира становище по частната жалба. Ответникът Я. Щ. С., чрез адв. Милушева, в писмен отговор в срока и по реда на чл. 232 от АПК, излага доводи за обоснованост и законосъобразност на определението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т.4 АПК, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на настоящите частни жалбоподатели срещу т.2 от решение № 2095/29.06.2023 г. по протокол №50 на Общински съвет - Самоков, с което на основание чл.135 ЗУТ се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ IV- за жилищно и обществено строителство, кв.33 по плана на гр.Самоков и е прекратил производството по делото. За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите не попадат в кръга на заителесованите по смисъла на чл.131 ЗУТ лица, тъй като собствените им имоти не са засегнати от разрешеното изменение на ПУП и не са непосредствено съседни на УПИ IV. Така постановеното определение е правилно като краен резултат, но предвид следните мотиви: Оспореното пред административния съд решение на Общински съвет – Самоков е постановено по реда на чл.135 ЗУТ. Безспорно е обстоятелството, че собствените на жалбоподателите имоти попадат през улица спрямо УПИ IV и са извън обхвата на разрешената разработка за изменение на ПУП. Правният интерес за оспорване на решение за разрешаване изработването на проект на изменение на ПУП по чл. 135 ЗУТ е обвързан единствено с обстоятелството, че се спира прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се отнася допуснатото изменение със заповедта – чл. 135, ал. 6 ЗУТ. Именно поради това, заинтересовани от оспорването на решението са само собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имоти, попадащи в обхвата на допуснатото за изработване изменение на ПУП. От наличната по административната преписка документация, скицата - предложение и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява по безспорен начин, че разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ касае само собствения на заявителя Я. С. на УПИ IV- за жилищно и обществено строителство. Следователно жалбоподателите не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорване на т.2 от решение № 2095/29.06.2023 г. по протокол №50 на Общински съвет - Самоков, тъй като разрешеното с него изработване на проект за изменение на ПУП не спира прилагането на действащия устройствен план по отношение на техните имоти, които са извън обхвата на изменението. Промяната на предназначението по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ е ирелевантно в случая, тъй като не се оспорва заповед за одобряване проект за изменение на ПУП. Заповедта в частта за ПЗ не рефлектира негативно в правната сфера на оспорващите, тъй като конкретните показатели на застрояване в УПИ IV ще бъдат предмет на бъдещо одобряване с крайният административен акт, завършващ процедурата по изработване и одобряване изменението на ПУП на някое от основанията по чл.134 ЗУТ. Процедурата по чл.135 ЗУТ е предварителна процедура, поради което законосъобразността на издаденото решение по чл.135 ЗУТ е обвързана единствено с преценката дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, налице ли е скица – мотивирано предложение за изменението, и съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място. Конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, на които евентуално ще бъде одобрено изменението се явяват ирелевантни в настоящето производство. По тези съображения решаващият правен извод на административният съд за недопустимост на оспорването се явява правилен. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, а частната жалба – без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника Я. С., тримата частни жалбоподатели дължат поравно реално направените разноски, възлизащи на сумата от 1250лв – договорено и заплатено адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024г. Претендираните разноски от 1250лв по списъка по чл.80 ГПК, депозиран от адв. Милушева, за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са установени по надлежния ред- приложения Договор е без дата. Освен това настоящето производство е с частен характер и ответникът Я. С. се ползва от процесуалната защита по Договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024г. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,