Решение № 5680 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 622/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. Л. с [ЕГН] от гр. Левски, обл. Плевен, [адрес] чрез адв. Д. Григоров от Адвокатска колегия – София срещу Решение № 3243/24.10.2025г. по адм. дело № 408/2025г. по описа на Административен съд -Плевен, в частта, с която е отхвърлен иска срещу ОДМВР-Плевен, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за частта над 1000лв. Наведени са основания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение в тази му част. Претендира разноски. В с.з., касационният жалбоподател се представлява от адв.Григоров, който поддържа касационната жалба по изложените в същата оплаквания. Ответната страна- ОДМВР Плевен не изпраща представител. Представено е становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част и се претндират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. По същество съдът приема жалбата за частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Адм.съд- Плевен е осъдил ОДМВР-Плевен да заплати на М. К. Л., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлил иска на касатора в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна заповед за задържане рег. № 316зз-21/05.03.2024 г., издадена от служител в сектор СПИП при ОД на МВР- Плевен. Административният съд от фактическа страна е приел, че заповед за задържане на лице рег. № 316зз-21/05.03.2024 г., издадена от И. О., служител в сектор СПИП при ОД на МВР – Плевен, М. К. Л., [ЕГН] е бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в помещение за временно задържане на ОД на МВР Плевен в периода от 19:20 часа на 05.03.2024 г. до 18:30 часа на 06.03.2024 г., е отменена с влязло в сила съдебно Решение, а именно Решение № 264 от 20.05.2024 г., постановено по а.н.д. N 690 по описа на Районен съд-Плевен за 2024г., оставено в сила с решение № 4326/13.12.2024г. по к.а.д. № 852/2024 г. по описа на Адм.съд- Плевен за 2024г. По искане на ищеца по делото са допуснати до разпит и са разпитани двама свидетели при режим довеждане за доказване на неимуществените вреди – Ц. С. Н. и Е. М. Л.. Съдът е кредитирал свидетелските им показания и въз основа на тях е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение и безпокойство, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. Решението в обжалваната му част от страна е валидно и допустимо. Неправилно обаче е определен присъденият на лицето размер на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт / което в случая е безспорно установено/ и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Налице е акт, отменен по съдебен ред като незаконосъобразен. Относно останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – неимуществени вреди и причинна връзка с отменения акт, съдът правилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Правилни са изводите на съда, че вследствие на заповедта, с която М. К. Л., [ЕГН] е бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в помещение за временно задържане на ОД на МВР Плевен в периода от 19:20 часа на 05.03.2024 г. до 18:30 часа на 06.03.2024 г., за лицето са настъпили негативни последици изразяващи се в описаните от него негативни преживявания и представляващи по съществото си неимуществени вреди. Според настоящата съдебна инстанция, правилни са изложените в мотивите на съдебния акт доводи за основателност на исковата претенция за неимуществени вреди причинени от отменения като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение акт, поради което в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 от ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. При постановяване на решението си, първоинстанционният съд не е преценил изцяло интензитета на неблагоприятното въздействие от отменената заповед. Не е взел предвид, че и към момента, касаторът се намира в емоционален срив, защото е засегнато доброто му име в обществото, авторитета му сред близки, приятели и колеги. Според свидетелката Е. М. Л. – майка на касатора, здравето му е увредено, започнал е да има хипертонични проблеми, Чувства се изнервен, не може да спи, да работи и да бъде полезен на семейството си. В продължение на три месеца редовно е посещавал психиатър, но и до момента понякога се налага да ходи при него. Освен това, посочва, че изключително е наранено достойнството му, тъй като реално нищо не е извършил, а е арестуван показно от полицаи с качулки. Счита се, че гореизброените неблагоприятни последици, се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с неправомерните действия на МВР – незаконното му задържане за срок от 24 часа. Психически дискомфорт, и психическото страдание - страх, безпокойство притеснение и накърненото достойнство на един млад човек, се потвърждават от показанията на свидетеля Ц. С. Н.. Че касаторът е претърпял психически дискомфорт и силен стрес се потвърждава и от представените по делото писмени документи, а именно: амбулаторен лист № 24079808А6ЕС от 19.03.2024 г. за М. К. Л. от д-р В. Х. с установено обективно състояние „дистимно-тревожен, лабилен, неустойчив. С намалена действена активност и инициативност. Мисловен процес ангажиран с хипохондрични опасения и идеи за безперспективност. Памет и интелект – съответни.“; рецепта с предписани медикаменти от 19.03.2024 г. от д-р В. Х.; амбулаторен лист за вторичен медицински преглед № 24095В078С93/04.04.2024 г. за М. К. Л. от д-р В. Х.; амбулаторен лист № 24110D07А901/19.04.2024 г. за М. К. Л. от д-р Г. Г. с основна диагноза [заличен текст]; рецепта с предписани медикаменти от 19.04.2024 г.; амбулаторен лист 24317 от 12.11.2024 г. за М. К. Л. от д-р Г. Г.; рецепта с предписани медикаменти от 12.11.2024г. Настоящата инстанция не споделя и извода, че е трудно да се разграничи кое от двете основания – незаконното задържане или образуваното досъдебно производство, което и към момента на настоящото производство е висящо, са предизвикали по-голям стрес и отрицателни лични емоции, а също така и отрицателен отзвук в обществото. Видно от представения по делото доклад по чл. 203, ал. 4 от НПК по досъдебно производство №316 ЗМ-282/2023г. по описа на ОД на МВР- Плевен е образувано затова, че в неустановен ден през 2023г. в гр. Левски, обл. Плевен при условията на продължавано престъпление, длъжностни лица, възползвали се от служебното си положение, отнели чужди движими вещи – неустановено количество дизелово гориво от владението на собственика „Холдинг БДЖ“ ЕАД, гр. София, без съгласието на законен представителен орган, с намерение противозаконно да бъдат присвоени. Видно от доклада, ищецът е разпитан само като свидетел, а като обвиняеми са привлечени няколко лица, един от които на 06.03.2024г. е баща му – К. Й. Л., което се потвърждава и от свидетелските показания на майката. Безспорно и двете събития в живота на ищеца не могат да бъдат разглеждани независимо едно от друго и всяко от тях е дало своето отражение върху неговата психика и преживявания, но това не омаловажава факта, че незаконното 24-часово задържане е породило описаните отрицателни емоции, които е преживял касатора и е повлияло негативно на общественото мнение и отношение към него. Недопускането на съдебна-психиатрична експертиза не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като от събраните по делото гласни и писмени доказателства в достатъчна степен се доказват твърденията за причинените на Л. неимуществени вреди. Освен душевните болки и страдания, които касаторът е преживял, изразяващи се в силен стрес, безпокойство, обида и унижение, следва да се и това, че са засегнати доброто име, личната чест и достойнство на едни млад човек, който живее в малък град, в който почти всички се познават и задържането му, извършено по „брутален“ начин според майката на Л. е станало известно на съгражданите му. Като не е съобразил характера и вида на претърпените вредни последици, съдът е определил обезщетение в размер на 1000 лв., който не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с икономическа ситуация в страната, тъй като този размер не е в състояние да обезщети в достатъчна степен причинените на лицето неимуществени вреди. Касационната инстанция, отчитайки характера на търпените негативни болки и страдания и тяхното отражение върху личния живот на М. К. Л., интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, намира че предявеният искът за сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразен административен акт за посочения период следва да бъде уважен в размер на 5 000 лв., който се явява по-справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като ОДМВР-Плевен бъде осъдена да му заплати още 4 000лв.,съответстващи на 2 045.17/ две хиляди четиридесет и пет евро и седемнадесет евроцента/. По отношение на акцесорното искане за лихва, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. по тълк. дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Ето защо правилно е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди със законната лихва, считано от 13.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата. По изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сума в размер на 5112.92 евро, а за разликата над тази сума до претендирания размер от 30 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. За първоинстанционното производство ОДМВР-Плевен е поискала присъждане на разноски в размер на 450лв.за юрисконсултско възнаграждение, М. К. Л. е заявил искане за разноски в размер на 1010лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на иска, съдът е уважил претенцията на ОДМВР-Плевен в размер на 391.67лв., а тази на Л. в размер на 43.33лв., за което обаче липсва произнасяне в диспозитива. За настоящото касационно производство ОДМВ -Плевен претендира разноски в размер на 230.08 евро, а Л. в размер на 17.90 евро за държавна такса; 511.29 евро за адвокатско възнаграждение, както и 255.65 евро за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за първата инстанция. Настоящата съдебна инстанция намира, че при тези данни и предвид уважената претенция, на М. К. Л. следва да измени и присъди разноски за адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция в размер на 90.32 евро, от които 5.11 евро за държавна такса и 85.21 евро за адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно уважената част от иска. За настоящото съдебно производство в полза на касатора следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 85.21 евро и 17.90 евро за държавна такса или общо в размер на 103.15 евро. Присъдено възнаграждение за юрисконсулт за първата инстанция в полза на ОДМВР-Плевен следва да се намали в размер на 375лв. или 191.73 евро, с оглед съразмерността на уважената искова претенция. За настоящото съдебно производство в полза на ответника не следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,