Определение № 30 от 20.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 22/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу Определение № 1815 от 12.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 983/2011 год. на Благоевградския окръжен съд с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 3117 от 03.06.2011 год. по гр.д.№ 472/2011 год. на РС-Разлог. С първоинстанционното определение е било прекратено производството по предявеният от [фирма] срещу привлеченото от него трето лице-помагач [фирма]. За да остави без разглеждане частната жалба, Б. е приел, че определението на РС-Разлог е необжалваемо. Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се съдържа искане за отмяна на определението, основаващо се на това, че въззивният съд неправилно е изключил приемането и разглеждането на обратните искове извън приложното поле на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, но то е безпредметно, доколкото производството не е по чл.274 ал.3 ГПК, а по чл.274 ал.2 ГПК. Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема следното: Частната жалба е неоснователна. РС-Разлог не е конституирал като трето лице помагач на ответника [фирма] [фирма]. Приел е, обаче, за разглеждане предявеният от [фирма] срещу това дружество обратен иск. С определението си от 03.06.2011 год., районният съд е прекратил производството по приетият за разглеждане обратен иск, позовавайки се на това, че ответникът по него не е конституиран като трето лице помагач. Ще следва да се отбележи, че в частта с която е отказано допускането на подпомагаща страна, определението е влязло в сила. Произнасяйки се по частната жалба на [фирма], Благоевградския окръжен съд е приел, че определението на РС-Разлог е необжалваемо, поради което е оставил частната жалба без разглеждане, като недопустима. За да приеме, че частната жалба е неоснователна, настоящата съдебна инстанция взе предвид следното: Правилна е преценката на въззивния съд, че определението не подлежи на обжалване. Това е така поради обстоятелството, че се касае за последващо обективно съединяване на нововъведени искове по които би могло да бъде образувано отделно производство. Т.е. не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Съединяването на исковете по реда на чл.219 ал.3 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. Това е така поради обстоятелството, че се касае за регресно притезание, обратните искове са евентуални и решението по тях е в зависимост от уважаването на първоначалния иск. Дори те да бъдат уважени, изпълнението по тях се дължи едва след като привличащия ответник удовлетвори ищеца. За [фирма] съществува възможността да предяви правата си срещу [фирма] в отделен процес, още повече, че дружеството няма качеството на трето лице помагач в процеса. Разпоредбата на чл.220 ГПК касае само привличането на трето лице помагач, а не и обратните искове срещу него. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.