Определение № 403 от 19.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1832/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Д. Н. Л. срещу определение № 131/ 28.02.2019 г. по в.ч.гр.д. № 71/2019 г. на Апелативен съд– Варна, с което е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения, че по същество решението на ОС-Шумен, което е било обжалвано пред ВнАС, има храктер на определение за оставяне без разглеждане на жалба по чл.435, ал.3 ГПК, поради което чл.437, ал.4 ГПК не се прилага. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на същото на ВнАС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по частната жалба – „Вива кредит“ООД и И. Д. Р. не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.274, ал.2, изр.1, пр.1 вр. ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по същество. Производството по в.гр.д. № 341/2018г. на ОС-Шумен е било образувано по жалба на частната жалбоподателка срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 27.07.2018г. по изп.д. № 20147740400050 на ЧСИ Я. Д., рег. № 774 и район на действие ШОС. С решение № 245/20.11.2018г. по в.гр.д. № 341/2018г. на ШОС е било потвърдено обжалваното постановление за възлагане. В мотивите на съдебния акт са изложени събражения по същество на жалбата по чл.435, ал.3 ГПК относно подлежащите на проверка в това производство предпоставки: надлежност на наддаването и дали имотът-предмет на публичната продан е бил възложен по най-високата предложена цена и след преценка на събраните доказателства е бил направен извод за законосъобразност на публичната продан. С частна жалба вх.№ 6130/10.12.2018г. Д. Н. Л. е обжалвала пред ВнАС решение № 245/20.11.2018г. по в.гр.д. № 341/2018г. на ШОС с оплаквания, че имотът не е бил възложен по най-високата предложена цена и имотът е бил купен от лице, което не е могло да наддава, т.е. оплаквания по същество на спора по чл.435, ал.3 ГПК. С обжалваното определение № 131/ 28.02.2019 г. по в.ч.гр.д. № 71/2019 г. на Апелативен съд– Варна е приел, че жалбата е недопустима. С оглед на така установеното, ВКС прави следните правни изводи: Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка, че решението на ШОС по жалбата й срещу постановление за възлагане има характер на определение за прекратяване. Сезираният с жалбата съд се е произнесъл по същество на същата като изрично е преценил визираните в чл.435, ал.3 ГПК предпоставки относно законосъобразността на атакуваното изпълнително действие – дали наддаването е било извършено надлежно и дали имуществото е било възложено по най-високата предложена цена. Липсват направени изводи за недопустимост на жалбата по чл.435, ал.3 ГПК. Постановеният диспозитив за потвърждаване на обжалваното постановление за възлагане съответства на изложените мотиви на съдебния акт. В съответствие с изричната норма на чл.437, ал.4, изр.2 ГПК апелативният съд е приел, че жалбата срещу решение по чл.435, ал.3 ГПК е недопустима и постановеното от ШОС решение е окончателно. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение