Определение № 3046 от 29.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1522/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. И. А. срещу определение №2265 от 15.07.2025 г. по т.д. № 1335/2025 г. на Върховен касационен съд, I т.о., в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.83,ал.2 ГПК на И. И. А. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 50лв. и разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, в частта му предмет на обжалване, е оставена без уважение молбата по чл.83,ал.2 ГПК на И. И. А. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 50лв. и разноски. За да постанови този резултат, предходният касационен състав е приел, че с оглед данните по делото за страната ще е трудно да заплати цялостно дължимата държавна такса, като е извършена преценка, че съобразно декларираните доходи, същата следва да бъде намалена до 50лв.- минимално дължима при оценяеми искове. Прието е още, че на етапа на развитие на производството не е налице вероятносг от извършване на допълнителни разноски по делото. Жалбоподателят счита, че хипотетично би могла да възникне възможност от необходимост за заплащане на разноски по делото, като общо е изброил- жалби, частни жалби, такси за изваждане на документи и др. С този лаконичен общ довод е достигнат извод, че определението на ВКС, І т.о. в тази обжалвана част било „ прибързано и необосновано“. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обоснована е преценката на предходния състав на ВКС, че дължимата държавна такса следва да бъде намалена до минималната такава, дължима при оценяеми искове. С оглед данните по делото относно имущественото състояние на ищеца, този размер такса не би могъл да затрудни заплащането му и да възпрепятства провеждане на производството. Страната не е изложила доводи против определянето й в този размер, поради което следва да се приеме, че е удовлетворена. Законосъобразна е и преценката на състава на ВКС, І т.о.,, че на настоящия етап по предявения иск по чл.47 ЗА не е налице основателна вероятност за извършване на допълнителни разноски извън определената държавна такса. Този извод се налага от характера на производството и от основанията, на които е атакувано арбитражното решение, чияго отмяна се иска. Тъй като не са заявени обосновано конкретни необходимости от извършване на разноски към настоящият етап от производството, то и определението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение