Определение № 153 от 03.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 43/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11336/19.10.2017 г. на П. А. Д., чрез процесуалния й представител адвокат С. Л., против определение № 190/02.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3697/2017 г. на Върховния касационен съд, І г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея частна жалба вх. № 1891/17.02.2017 г. срещу определение № 16660/05.07.2016 г. по ч. гр. д. № 5755/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV - а въззивен състав, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка на данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съставът на ВКС, І г. о. е оставил без разглеждане като недопустима частната касационна жалба на П. Д., подадена против определение на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане от 23.03.2015 г. по гр. д. № 20312/2004 г. на Софийски районен съд за издаване на изпълнителен лист. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че въззивното определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за издаване на изпълнителен лист не е измежду определенията, подлежащи на касационно обжалване по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като няма отношение към развитието на делото и не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с които се дава разрешение по същество на други производства. В чл. 407, ал. 3 ГПК е предвидена възможност за обжалване по общия ред /тоест при изпълнение предпоставките по чл. 274, ал. 3 ГПК в триинстанционно производство/ единствено на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист по чл. 406, ал. 2 ГПК въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. С оглед на това, че в настоящия случай молбата за издаване на изпълнителен лист е основана на акт по чл. 404, т. 1 ГПК, ВКС е установил неприложимост на разпоредбата на чл. 407, ал. 3 ГПК, поради което е оставил без разглеждане частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Съгласно приетото в ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, определения, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист /чл. 407, ал. 1 ГПК/ не подлежи на касационно обжалване. Законодателят е предвидил в чл. 407, ал. 3 ГПК процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК – въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК, не и въз основа на местни изпълнителни основания по чл. 404, т. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Касационната необжалваемост на въззивното определение произтича и от липсата на предвидена изрично от законодателя възможност за касационно обжалване на този съдебен акт, постановен в съдебно производство, различно от исковото, в който смисъл са и мотивите към т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изводите на състава на ВКС, І г. о. изцяло съответстват на постановките, възприети в тълкувателно решение ТР № 5/2015 г., поради което частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.