Решение № 6051 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ – София град, чрез проц. представител Йорданова, срещу Решение №17579 от 22.05.2025г., постановено по адм. дело №449/2025г. по описа на Административен съд – София град(АССГ). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради наличие на всичките касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Н. Г. А. с адрес за кореспонденция в страната: гр.София, [адрес], чрез адв. Стрижлев, срещу Решение №3305-40-27 от 16.05.2023г. на управителя на НОИ, с което не е уважена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер], изх. №2213-50-2018#6 от 14.12.2022г., издадено от Ръководител „ПО“ при дирекция „ЕРМД“ при ЦУ на НОИ. Ответникът – Н. Г. А., чрез адв. Стрижлев, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени акта на касатора – управител на НОИ, първостепенният съд е приел, че при определяне осигурителните права за отпуснатата още с разпореждане от 29.01.2015г. на А. в страната лична пенсия, не е било налице основанието за преизчисляването и. Настоящият състав намира този извод за обоснован. Видно е от събраните в хода на административното производство, респ. и на съдебното дирене, писмени доказателства при двете разглеждания на правния спор, че производството е започнало служебно – по инициатива на компетентния орган в дирекция „ЕРМД“ при ЦУ на НОИ, който с разпореждане [номер], изх. №2213-50-2018#6 от 14.12.2022г. приел, че е налице хипотеза на чл.99 ал.1,т.2 б.„д“КСО, поради което изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А., отпусната в страната по негово заявление вх. № МП - 152670 от 22.12.2014 г. Последното е било във връзка с постъпил на 03.08.2022 г. от компетентната испанска институция формуляр Е 202 ЕS („Проучване на молба за пенсия и старост“) с посочена дата на заявлението 07.07.2022 г., формуляр E 202 ES (“Осигурителни периоди/периоди на пребиваване”), с който е потвърден испански осигурителен стаж за времето от 17.05.1999 г. до 31.07.2022 г. (с прекъсвания), от който до дата на заявлението 07.07.2022 г. – 03 години, 03 месеца и 14 дни за придобиване право на пенсия и 15 години, 06 месеца и 18 дни за изчисляване на нейния размер, както и формуляр E 207 ES („Информация за осигурителна история на осигуреното лице“). Същото длъжностно лице установило дублиране на български и испански осигурителни периоди, предвид което с писмо от 25.09.2022 г поискал от осигурителя „Биомет“ ЕООД информация на територията на Република България или Кралство Испания лицето е упражнявало трудова дейност за времето от 01.11.2003 г. до 31.12.2006 г. След получения от осигурителя отговор е бил формиран извод, че тъй като в този период оспорващият е упражнявал трудова дейност в Кралство Испания, то следва дублираният стаж да се изключи от признатия в България стаж при отпускане на пенсията, което е довело и до промяна на нейния размер, считано от 2015г. Именно поради това е издадено и разпореждане изх. № 2213-50-2018#3 от 14.12.2022 г., на основание чл. 99,ал.1, т. 2, б. „д“ от КСО, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е изменена, начиная от 28.11.2014 г., във връзка с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, при зачетен български осигурителен стаж. Настоящият състав намира, че тук е необходимо да се отбележи една важна особеност на производствата, развиващи се на основание чл.99 КСО, съобразно дадената им уредба в кодекса. При осъществения съдебен контрол върху акта на управителя на НОИ, първостепенният съд е следвало да провери на първо място дали касаторът е извършил пълна проверка за валидността на атакуваното пред него разпореждане, вкл. и дали то е било издадено от компетентен орган. Съгласно приложимата към датата на произнасяне на ръководител на отдел при дирекция „ЕРМД“ при ЦУ на НОИ влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал: 2. по инициатива на органа – когато се установи, че: пенсията е определена в неправилен размер. Първото императивно изискване на закона е, че компетентен е само органът, издал акта. Тук следва да се посочи, че поначало се отменят/изменят разпореждания, които са „влезли в сила“, т.е. са стабилни административни актове, в каквато насока пенсионното производство не следва общата уредба, дадена с чл.99 и сл. АПК. Въпреки това издаденото на 14.12.2022г. разпореждане не съблюдава уредбата на чл.99 КСО, озаглавена „Изменяне или отменяне на разпореждането“, поради което всъщност с този си акт компетентният орган е следвало да измени или отмени всички разпореждания, начиная от първото от 29.01.2015г. до последното 30.09.2022г. По-същественият въпрос е, че компетентността да издаде акта е на органа, издал разпореждането/ията. Видно е, че първоначалния акт и последващите го(без този от 30.09.2022г.) са издадени от пенсионния орган при ТП на НОИ София-град, т.е. макар и да става въпрос за органи в една ведомствена система, то последният ръководител е част от териториална структура на администрацията, докато издалият изменителния акт орган е част от централната и структура, имащ собствена, отделна компетентност. В тази връзка КСО не допуска, поради необходимост от прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, компетентността по чл.99 ал.1 КСО да „преминава“ върху съответния компетентен орган в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори“, който на основание чл.26, т.3 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт отпуска, изменя, спира, прекратява, възобновява и изплаща пенсиите по регламенти на Европейския съюз и международни договори в областта на социалното осигуряване на лица, които пребивават в чужбина(в съответната приложима редакция). В случая постъпилите от испанската компетентна институция формуляри и събраните по този повод документи са само повод да се интервенира върху отпуснатата много време преди това българска пенсия, при която не е извършено прилагане на регламенти на ЕС или международни договори в областта на социалното осигуряване, поради което и самото отпускане е станало с акт на пенсионния орган в ТП на НОИ – София град, който е единствен компетентен да издаде и разпореждането по чл.99 ал.1 КСО в хипотезите било по заявление на пенсионера или при служебно действие. Това важно обстоятелство е било пропуснато при осъщественото задължително административно обжалване от управител НОИ, който е следвало да констатира, че актът по чл.99 ал.1,т.2 б. „д“ КСО не е бил издаден от компетентния за това орган в ТП на НОИ-София град, касаещ отмяната/изменението на всички разпореждания през годините. В този смисъл законосъобразно, в крайна сметка актът на управителя е бил отменен от административния съдия, доколкото самият управител е действал в рамките на своята призната компетентност(към този момент), доколкото контролира актовете, издадени от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори“, съобразно действалата тогава правна рамка на чл.117 ал.4 КСО. При настоящото(второ) разглеждане на правния спор, първостепенният съд неточно е посочил в решението(мотиви и диспозитив), че разпореждането от 14.12.2022г. е на длъжностното лице „ПО“ в ТП на НОИ София-град, което пък би означавало и че управителят на НОИ не бил имал и компетентност като горестоящ административен орган. Отделно, следва да се посочи, че специално създадената правна рамка на чл. 118, ал. 1 КСО поначало дава възможност за обжалване на всеки акт на ръководителя на ТП на НОИ(управител НОИ), постановен по този ред, като особеното в нея се свързва обаче не само със задължителната стъпка на административно обжалване, но и с предписаното, че впоследствие (пред съда) на обжалване винаги подлежи акта на горестоящия орган, който е и страна в съдебното производство. Отделно от това директорът на ТП на НОИ(управителят на НОИ) е и орган по същество, т. е. той може да разреши въпроса вместо съответното длъжностно лице, чийто акт се обжалва пред него. За разлика от това съдебният контрол се извършва пряко върху акта на горестоящия административен орган, но не и върху потвърдения с него акт на долустоящия такъв, но въпреки това последният се обхваща от този контрол индиректно, когато този акт се инкорпорира в решението по чл.117, ал.3 или ал.4 КСО (напр. при отхвърляне жалбата от ръководителя на ТП на НОИ(управителя на НОИ), както е и в този случай). В този смисъл с отмяната акта на управителя на НОИ е постигат напълно конститутивния ефект на съдебното решение, като развилото се по инициатива (служебно) на орган в НОИ производство е било приключено, вкл. и поради формираните от тази инстанция правни изводи за липса на компетентност у началник отдел в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори да издаде акт по чл.99 ал.1, т.2 б. „д“ КСО по отношение на отпусната в страната през 2015 г. лична пенсия на А.. С оглед на това, частта от съдебното решение, с което се отменя и разпореждане [номер], изх. №2213-50-2018#6 от 14.12.2022г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ София-град, следва да се отмени, тъй като от една страна този акт не подлежи на пряк съдебен контрол, а имплицитно следва съдбата на акта на управителя на НОИ, в който се инкорпорира, а и поради това, че и в мотивите, и в диспозитива се сочи този акт да е на пенсионния орган в ТП на НОИ София-град, което обективно е невярно(като издател на бланка на дирекция ЕРМД“ е посочена А. Д. – началник отдел „Отпусканe на пенсии по договори“ в същата дирекция). С оглед на изложеното съдебното решение следва да се остави в сила като правилно в частта, с която е отменено решението на управителя на НОИ, а се отмени в частта, с която е отменено и разпореждането №[номер], изх. №2213-50-2018#6 от 14.12.2022г., издадено от Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ София-град. По разноските. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски, за които е представен списък. От страна на НОИ се възразява, че разноските са прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора. Настоящият състав намира това възражение за основателно. В тази връзка следва да се съобрази приложимата редакция на чл.78 ал.5 ГПК, във вр. с чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата и чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа с посочения в нея минимален размер от 1 000 лева за инстанция без включен ДДС (§ 2а от ДР на Наредбата ). При това положение заплатеното от ответника по касация възнаграждение за адвокат за тази инстанция се приема за прекомерно. Или това възражение е основателно, като на А. следва да се присъди сумата от 613,55 евро, още повече, че в случая не се представя и съглашението, въз основа на което то е определено за дължимо. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение