Определение № 9293 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. А. З., гражданка на Сирийска арабска република, чрез адв. Б. Байрактарова, срещу определение №28885 от 02.09.2025г., постановено по адм. дело №7180/2025г. на Административен съд – София-град, с което на основание чл. 159, ал. 4 от АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата й срещу мълчалив отказ за издаване на виза Д на завеждащ консулска служба на Посолството на Република България в Бейрут, Ливан и прекратил производството. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административно производствените правила и необоснованост. При изложени съображения прави искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът – Завеждащ консулска служба в Посолството на Република България в Бейрут, Ливан, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страната по делото, за която определението е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С определение №28885 от 02.09.2025г., постановено по адм. дело №7180/2025г. на Административен съд – София-град на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалба от 03.07.2025г. на Х. А. З., гражданка на Сирийска арабска република, срещу мълчалив отказ за издаване на виза Д на Завеждащ консулската служба в посолството на Република България в Бейрут, Ливан и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат административния съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е налице изричен отказ от 07.07.2025г. по заявление за виза Д от страна на Х.З.. Съдът е посочил, че в отговор на запитване от съда относно получаването, респ. обжалването на изричен отказ, е постъпила молба от процесуалния представител на Х.З., в която е посочен, че „към настоящ момент не е връчен изричен отказ, респ. не е подадена жалбата срещу него пред АССГ.“ Административния съд е отбелязал, че по делото е приложен изричен отказ, както и писмо от което е видно, че апликанта не е предприел действия по придобиване на документа, удостоверяващ отказа, поради което съда е счел, че при наличието на изричен отказ, е налице отпаднал интерес за оспорване на мълчалив такъв, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. Определението е неправилно. Действително Х. З. в депозираната пред Административен съд – София –град жалба е посочила, че атакува мълчалив отказ за издаване на вида Д на директора на консулската служба на Република България в Бейрут, по заявление за издаване на виза Д с цел събиране на семейство. Административния орган е изпратил административната преписка, като към същата е приложен отказ за издаване на виза Д от 07.07.2025г. С разпореждане №24491 от 15.07.2025г. административния съд е оставил без движение жалбата и е дал указания на жалбоподателя на основание чл. 158, ал.1 от АПК, в 7-дневен срок от съобщението с писмена молба да уточни дали е получил изричен отказ от 07.07.2025г., респ. дали срещу изричен отказ е подадена жалба до АССГ. На жалбоподателя. В изпълнение на указанията е депозирана молба от Х. З. чрез процесуалния си представител, в която изрично е посочено, че не им е връчен изричния отказ, респ. не е подадена жалба срещу него пред АССГ. Но така направеното волеизявление обаче, не променя факта, че е налице изричен отказ, обективирано в стандартен формуляр за уведомление за основанията за отказ за издаване на виза от 07.07.2025г., което обстоятелство е известно на съда. Издаденият изричен отказ обективиран в стандартен формуляр, по същото заявление не е основание за прекратяване на образуваното производство. В тази хипотеза подадената против мълчаливия отказ жалба, следва да се приеме като такава против последвалия изричен отказ. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал.3 от АПК и ППВС № 4/1976 г., при подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме за жалба и срещу изричен отказ, ако такъв е последвал, предвид на това, че законът приравнява напълно мълчаливия отказ към изричния такъв. В тази връзка и по арг. от чл. 58, ал. 3 АПК съставът на административния съд е следвало да укаже на жалбоподателя да уточни предмета на оспорване и съответно да разгледа жалбата против изричния акт. На второ място видно от оспореното определение съдът го е постановил на правно основание чл. 159 т. 4 АПК, според която жалбата се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато „оспорващият няма правен интерес от оспорването“. Наличието на правен интерес от оспорването се преценява не само към момента на подаване на жалбата, а и към момента на постановяване на съдебния акт. В случая към момента на постановяване на съдебния акт – 02.09.2025г. – не само че бил формиран мълчалив отказ, но е налице и последвал изричен такъв, поради което неправилно е приложена разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК. По изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице основанието по чл.159, т.4 от АПК за недопустимост на оспорването, с оглед което определението като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. АССГ следва да укаже на жалбоподателя да уточни предмета на оспорване и едва след изпълнение на същите да се произнесе по законосъобразността на изричния административен акт в изпълнение на чл.168 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение