Определение № 62 от 05.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 832/2015 г.

Производството е с правно основание чл. 43 т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство по внесена в РС – Варна тъжба от Н. С., съдия от Варненски РС, срещу Т. Г. и С. Г. с твърдение за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.147 ал.1 от НК – НЧХД № 5945/2014г. В тази връзка и съобразно чл.29 ал.2 от НПК съдиите от РС-Варна са се отвели от разглеждане на делото. С определение № 3938/14.05.2015г. по делото председателят на РС-Варна, като е констатирал, че не може да бъде сформиран съдийски състав за разглеждане на делото, е прекратил производството по НЧХД № 5945/2014г. и го е изпратил на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Становището на прокурора от В. е, че са налице изискванията на чл.43 т.3 от НПК делото да бъде възложено за решаване от друг, еднакъв по степен съд, тъй като РС-Варна не може да образува състав. Тези обстоятелства налагат състава на Върховния касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд на основание чл.43 т.3, но също така и на основание чл.43 т.2 от НПК, тъй като пострадал се явява съдия от района на съда, на който делото е подсъдно. Съдът намери, че делото следва да се разгледа в района на Окръжен съд – Добрич, различен от този на [населено място], а съдът, който е еднакъв по степен и следва да разгледа делото, е Районен съд – Добрич. Водим от горното и на основание чл. 43 т.2 и 3 НПК, ВКС, I НО,