Решение № 11865 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16477/2013 г.

Решение № 11865 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16477/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Димитров Вълчев с ЕТ "Роял 222- Никола Вълчев" срещу решение № 1961 от 2.09.2013 г. по адм. дело № 3426 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 161101631 от 4.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 1112 от 15.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив, при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно допълнително определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 9 852.73 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 7 794,33 лв. и е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. Изложените и развити оплаквания сочат на наведени касационни основания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Разноски не се претендират. От Никола Димитров Вълчев е подадена и жалба против решение № 1346 от 1.07.2015 г. постановено по адм. д. № 3426 по описа за 2011 г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлено искането му за поправка на диспозитива на решение № 1961 от 2.09.2013 г. по адм. дело № 3426 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив. Ответника - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по същество неоснователна предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред АС-Пловдив е бил ревизионен акт № 161101631 от 4.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 1112 от 15.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив, при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно допълнително определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 9 852.73 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 7 794,33 лв. В хода на производството е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице, за което е изпратено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. С РА са определени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2004 г. в размер на 9 852.73 лв. и са начислени лихви върху тази сума в размер на 7 794.33 лв. С обжалваното решение АС-Пловдив е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Предвид изложеното първоинстанционният съд е счел, че издаденият РА е законосъобразен и не следва да бъде отменен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорния по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Основните касационни оплаквания са за допуснати процесуални нарушения от съда, и необоснованост, тъй като касаторът счита, че незаконосъобразно е прието, че са налице предпоставки по чл. 122, т. 7 от ДОПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел за недоказани получените заемни средства в размер на 95 000 лева от "ТУ СТАРС" ЕООД, тъй като дружеството не е представило годни доказателства за касовата наличност в дружеството към датата на която се твърди да е предоставен паричен заем. Твърди се още, че съдът неправилно е приел, че в хода на съдебното обжалване не са представени безспорни доказателства за предоставено дарение на суми в размер на 30 000 лв. от Мария Вълчева - майка на РЛ. Оплакванията са неоснователни. Съдът е изложил пространни мотиви относно възприетото от него наличие на основание за облагане по аналог. Изведените изводи са направени при пълно изяснена фактическа обстановка, обосновани са, доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, правилно е приложен и тълкуван материалният закон. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното. В доказателствена тежест на РЛ е да обори констатациите. Това обаче в случая не е направено. Обоснован е изводът на съда за недоказаност на твърдението за получен заем през 2002 г. от "ТУ СТАРС" ЕООД. Недоказана е възможността на заемодателя да предостави посочените по-горе суми, тъй като не е установено наличие на средства в твърдяния размер в касата на "ТУ СТАРС" ЕООД към момента на издаване на РКО за предоставянето назаем на физическото лице Никола Вълчев. Въз основа на правилно установените факти, административният съд е направил верни изводи и за недоказаност на твърденията на ревизираното лице, че сумата в размер на 30 000 лв. действително е получена от Мария Вълчева /негова майка/. Съгласно чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване /в случая на паричната сума/. В делото не се съдържа договор за дарение в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Тоест, твърди се извършване на дарението във втората предвидена от закона форма за действителност, а именно, чрез предаване на сумата. Въпросното предаване, обаче, също не се установява с някакви писмени доказателства. От оспорващия, в чиято тежест е да обори фактическите констатации в РА, не са ангажирани други доказателства за реалното предаване на посочената сума. Същевременно в делото не се съдържат и косвени доказателства за съхраняването на сума в посочения размер в периода от спестяването й до евентуалното й предаване. С оглед гореизложеното решението е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. Жалбата на Никола Димитров Вълчев против решение № 1346 от 1.07.2015 г., постановено по същото дело, е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението съдът се е произнесъл по искането на Никола Димитров Вълчев, на основание чл. 175, ал. 1 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1961 от 2.09.2013 г. по адм. дело № 3426 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив. Молителят е твърдял, че съдът неправилно е присъдил заплащането на сума в размер на 802.94 лв. - равностойност на осъществена юрисконсултска защита на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП, вместо на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП. В решението, чиято поправка се иска, съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 2 ДОПК /изм. -ДВ бр. 94 от 2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ наименованието на решаващия орган -ответник в процеса от директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" е изменено на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". Посочил е, че решение № 1961 от 2.09.2013 г., чиято поправка /на диспозитива/ се иска, е постановено след влизане в сила на законодателната промяна, поради което разноските по делото са присъдени на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка, с оглед изменението на разпоредбата на чл. 152, ал. 2 ДОПК. Разноски: Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, претендиращ заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като съгласно приложимата разпоредба на чл. 161, ал. 1 ДОПК, на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, еднократно за съдебната фаза на производството. Възнаграждението в максималния му допустим размер е присъдено от първоинстанционния съд, поради което искането за присъждане в касационното производство се явява неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение