Определение № 758 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 709/2010 г.

Образувано е по частна жалба на „Ф. – и.е. и.” ЕООД срещу определение от 22.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 2810 /2010 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е оставено в сила определение от 23.07.2010 г. по гр.д. № 7135 /2010 г. на Пловдивския районен съд, с което е допуснато обезпечение на иск чрез запор на банкови сметки на жалбоподателя до размер на сумата 7,750 лева. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и излага основания за допускане до касационно обжалване. Другата страна в това производство Ваня О. В. – Я. оспорва основателността на жалбата. С обжалваното определение Пловдивски окръжен съд се е произнесъл по реда на чл.396 ГПК като въззивна инстанция по обезпечително производство срещу определение, с което на основание чл.389 ГПК Пловдивският районен съд е допуснал обезпечение на предявен иск. Настоящият състав намира, че въпросът за допустимостта на частната жалба е разрешен с ТР № 1 / 21.07.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГКТК, според което определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав е обвързан от тълкувателното решение по силата на чл.130,ал.2 ЗСВ. Воден от изложеното настоящият състав