Определение № 2161 от 27.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1478/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 50060/24.11.2025 г., подадена от П. Н. Н., за отмяна частично на решение № 1820 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 6451/2021 г. на Районен съд - Бургас (изменено с решение № 384 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 20222100502050/2022 г. на Окръжен съд- Бургас, което от своя страна е поправено с решение № 423 от 08.05.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по същото въззивно дело, като първоинстанционното решение е поправено с решение № 2049 от 23.09.2025 г. по гр. д. № 20212120106451/2021 г. на Районен съд - Бургас), в частта относно допускане извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 1450 кв.м, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и *. Молителката излага, че решението, чиято частична отмяна иска, е влязло в сила на 23.06.2025 г. по отношение на участващите в съдебната делба лица-съделители, както следва: З. Г. С., С. Н. С., Я. С. К., Н. Х. К., М. С. Б., С. З. Б., Е. П. П., И. П. П., Г. Х. П., М. С. П., Я. П. П., М. П. И., Д. Н. Л., С. Р. С., А. Ф. И., „Евро пропърти мениджмънт“ ЕООД, П. Н. Н., Д. Н. К. и „Терекс инвестмънт“ ООД. След постановяването му, но преди влизането му в сила, са заявени вещни права на собственост в идеални части от лица, които не са участвали в делбеното производство, видно от нотариален акт № 38/20.11.2024 г., том II, peг. № 6566, дело № 231/2024 г. на нотариус И. К., поправен с нотариален акт № 2/08.01.2025 г., том І, peг. № 112, дело № 2/2025 г. на същия нотариус, и двата вписани в Служба по вписванията - Бургас в датата на съставянето им, а именно от лицата С. Я. Н., С. И. Ч., П. Г. Г., Н. В. Г., Т. В. Г., В. В. Г., Е. Н. К., И. Г. Г. и Ф. Г. Г., легитимиращи се като собственици на общо 573/1450 ид.ч. от имот с идентификатор ***. Молителката твърди, че узнала за наличието на визираното по-горе ново обстоятелство, изразяващо се в заявените от горепосочените лица вещни права върху процесния имот с идентификатор ***, въз основа на направена от неин пълномощник справка до интернет сайта на Агенция по вписванията. Счита, че същото поставя под съмнение действителността на извършваната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, с оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН. По молбата за отмяна са постъпили отговори от: С. З. Б., която я счита за недопустима и неоснователна; от З. Г. С., С. Н. С., Я. С. К., Н. Х. К., М. С. Б., Е. П. П., И. П. П., Г. Х. П., М. С. П., Я. П. П., М. П. И., М. Н. П., Д. Н. Л. и А. Ф. И., които също излагат съображения за недопустимост и неоснователност на молбата; от Д. Н. К., която счита молбата за основателна; от „Евро пропърти мениджмънт“ ЕООД, което намира молбата за основателна; от З. Г. С., С. Н. С., Я. С. К. и Н. Х. К., които оспорват правото на собственост на лицата, легитимиращи се с нот. акт № 38/2024 г. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира за установено следното: С влязло в сила на 23.06.2025 г. решение № 384 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 20222100502050/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, поправено с решения по същото дело № 423 от 08.05.2024 г. и № 537 от 07.07.2025 г., е отменено решение № 1820 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 6451/2021 г. на Районен съд - Бургас в частта, с която за имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 1450 кв.м, са определени права на съделителите, както следва: за М. И. Б.-Г. - 58.726/1450 ид.ч., за „Аргонавт- Ер“ ЕООД - 17.876/1450 ид.ч., и за „Евро пропърти мениджмънт“ ЕООД - 143.639/1450 ид.ч., като вместо това въззивният съд е определил правата на съделителя „Евро пропърти мениджмънт“ ЕООД в размер на 219.905/1450 ид.ч., отхвърлил е иска за делба на този имот срещу М. И. Б.-Г. и „Аргонавт – Ер“ ЕООД; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която са определени права на съделителите от имота, както следва: за П. Н. Н. - 14.438/1450 ид.ч., и за „Терекс инвестмънтс“ ООД - 0.350/1450 ид.ч. Останалите съделители, съгласно необжалваното в тази част първоинстанционно решение, са със следните квоти от имота: общо за З. Г. С. и С. Н. С. – 97.516/1450 ид.ч., общо за Я. С. К. и Н. Х. К. - 97.516/1450 ид.ч., М. С. Б. – 200.644/1450 ид.ч., С. З. Б. – 332.535/1450 ид.ч., Е. П. П. – 75.050/1450 ид.ч., общо за И. П. П. и Г. Х. П. – 68.753/1450 ид.ч., И. П. П. – 6.647/428 кв.м, общо за М. С. П. и Я. П. П. – 75.400/1450 ид.ч., М. П. И. – 50.267/1450 ид.ч., М. Н. П. – 37.700/1450 ид.ч., Д. Н. Л. - 37.700/1450 ид.ч., С. Р. С. – 75.400/1450 ид.ч., А. Ф. И. – 25.133/1450 ид.ч., Д. Н. К. – 35.064/1450 ид.ч. Съгласно представения с молбата за отмяна нот. акт № 38/20.11.2024 г., том II, peг. № 6566, дело № 231/2024 г., с него са признати права върху имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] на С. Я. Н., С. И. Ч., П. Г. Г., Н. В. Г., Т. В. Г., В. В. Г., Е. Н. К., И. Г. Г. и Ф. Г. Г.. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните: Отмяната по Глава двадесет и четвърта ГПК представлява извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, чиято неправилност се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания, и по отношение на които страната, за която тези актове са неблагоприятни, не разполага с друг способ за защита. Съгласно установената практика на ВКС, която настоящият съд споделя (напр. определение № 181/18.10.2017 г. по гр. д. № 3726/2017 г., ІІ г. о., определение № 60140/23.09.2021 г. по гр. д. № 2988/2021 г., І г. о., определение № 60161/04.11.2021 г. по гр. д. № 3422/2021 г., ІІ г.о., определение № 1528/29.03.2024 г. по гр. д. № 5167/2023 г., ІІ г. о.), неучаствалото в делбеното производство лице, ако поддържа наличието на самостоятелни права върху делбения имот, не разполага с право да иска отмяна на решението по допускане или извършване на делбата, тъй като не е трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК. То има възможността, като се позове на нищожността на делбата без негово участие, да предяви свой самостоятелен иск за делба с участието на действителните съсобственици, или иск за установяване на правата си. Наличието на друг предвиден в закона способ за защита, изключва правния интерес от подаването на молба за отмяна на решение за допускане или извършване на делба поради неучастие на съсобственик. Освен това, в случая молителката П. Н., чрез молбата си по чл. 303 ГПК, в действителност защитава чужди права (на титулярите по нот. акт № 38/20.11.2024 г.), което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК. З. Г. С. има право на направените от него по делото, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.01.2026 г., разноски за адвокат в размер на 500 евро. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,