Определение № 10137 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10109/2026 г.

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 229 – 236 от АПК. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) чрез юрк. Петрова обжалва Определение № 33049/24.08.2026 г., постановено по адм. д. № 9734/2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е спряно изпълнението на издадения в тежест на „Гея – Дек“ ЕООД и оспорен пред тази инстанция Ревизионен акт (РА) № Р-22221725003418-091-001/19.02.2026 г., потвърден от частния жалбоподател с Решение № 957/13.07.2026 г. Поддържа се неправилност на съдебния акт, аргументирана с игнориране от АССГ на критериите, по които се оценяват предложените като обезпечение активи по чл. 195, ал. 6 ДОПК вр. чл. 345, ал. 1, т. 6 и чл. 400, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Иска се отмяната му и отхвърляне на молбата за спиране на изпълнението на оспорената част от РА. Ответникът по частната жалба, „Гея – Дек“ ЕООД, чрез адв. Балкански, в писмен отговор подробно аргументира неоснователността й и моли определението да бъде оставено в сила. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221725003418-091-001/19.02.2026 г., потвърден с Решение № 957/13.07.2026 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, установяващ задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък в общ размер на 31 177,04 евро главница и 6 084,75 евро лихви. С оспорването е съединено искане за спиране на изпълнението на РА в обжалваната пред съда част до окончателното решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Предложено е налагане на запори върху четири превозни средства, описани в свидетелства за регистрация и удостоверения за застрахователна стойност, издадени на 05.08.2026 г. от ЗД „Съгласие“ АД, и счетоводни регистри. АССГ е приел за установено правото на собственост на молителя върху превозните средства, както и че удостоверенията за застрахователна стойност са годни доказателства по чл. 195, ал. 6, т. 1 ДОПК, а погрешното посочване на номера на двигателя като номер на рама в удостоверението за колесния трактор не препятства индивидуализирането на вещта, тъй като съвпадат регистрационният номер, марката и моделът. По тези съображения намерил искането за основателно. Определението е правилно. Не се спори, че с обжалвания от „Гея – Дек“ ЕООД пред АССГ ревизионен акт в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък в общ размер на 31 177,04 евро главница и 6 084,75 евро лихви и че към датата на искането за спиране на изпълнението на РА същите, наред с лихвата от датата на издаване на РА до датата на искането (1 815,34 евро), възлиза общо на 39 077,13 евро. Противоречивите позиции на страните касаят стойността на предложените като обезпечение активи товарен автомобил ГАЗ 330273 531, рег. № [рег. номер], рама № X9633027372178338, двигател № 56020060025785; товарен автомобил Mercedes 814K, рег. № [рег. номер], рама № WDB67404215370061, двигател № 36690510881743; специален автомобил - седлови влекач Mercedes 1831L, рег. № [рег. номер], рама № WDB9540331K394910, двигател № 5419200081367 и колесен трактор Hidromek HMK 102 S, рег. № [рег. номер], рама № 35S120382, двигател № RG38101U219215M. Частният жалбоподател заявява несъгласие с възприетата от първоинстанционния съд тяхна застрахователна стойност с аргумент, че тя е посочена в издадени от застраховател удостоверения за целите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), но не и в застрахователен договор съгласно чл. 195, ал. 6, т. 1, предл. второ от ДОПК. След влязлото в сила от 05.08.2023 г. изменение нормата предписва, че обезпеченията (на МПС) се извършват по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта. Хипотезите са две: застрахованото превозно средство по аргумент от чл. 345, ал. 1, т. 6 вр. чл. 400, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е това, по отношение на което се носят застрахователните рискове от класове общо застраховане по 3 – 9 и 14 – 16 от Раздел II, б. А от КЗ. Що се отнася до задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите клас 10 от цитирания раздел на Приложение № 1 на КЗ, обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство – чл. 477 КЗ. Изложеното обуславя извод, че чл. 195, ал. 6, т. 1, предл. второ визира две хипотези – застрахователна стойност на превозно средство, обект на класове общо застраховане по 3 – 9 и 14 – 16 от Раздел II, б. А от КЗ, и застрахователна стойност на превозно средство, което не е застраховано, която се посочва в удостоверението за застрахователна стойност. Заявление на отрицателния факт, че превозните средства не са застраховани, съдържа отговорът на частната жалба. Обжалваното определение, макар мотивирано лаконично, не е засегнато от наведеното в частната жалба отменително основание и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение