Определение № 277 от 31.05.2024 г. на ВКС по н. д. № 448/2024 г.

Производството е по реда на чл.43 т.3 от НПК. Образувано е по повод на определение № 455 от 10.05.2024г., постановено по НОХД № 715/2023г. по описа на Районен съд – Сливен, с което съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Причината е отвод на съдиите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с приложените по делото материали, прецени, че не са налице предпоставките за разглеждане на искането за промяна на подсъдността. Съдебното производство е образувано в Сливенския районен съд по внесен обвинителен акт срещу В. Н. Б. и В. Д. К. за престъпление по чл.216, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, съответно ал.2 и ал.3 от НК. С изключение на двама командировани, всички съдии са се отвели от разглеждане на делото на основание чл.29, ал.2 от НПК. Изтъкнати са разнообразни причини: съпругата на съдията ползва услугите на фирмата на един от подсъдимите; произнасяне по мярка за неотклонение с изразяване на становище по вината; майката на пострадалата е личен лекар на съдията или неговото семейство; бащата на пострадалата е полицай и бивш колега или познат на други съдии; приятелски отношения със сестрата на подсъдим или с пострадалата и т.н. Депозирани са и три немотивирани отвода. Съдия И. К. и съдия С. С. са посочили като причина отводите на колегите им, без да е ясно по какъв начин това внася съмнение в собствената им непредубеденост или безпристрастност, а съдия М. М. е изтъкнал като основание сходната възраст и съдийски стаж със съдия С.. От изложеното е видно, че не са изчерпани възможностите за формиране на състав, който да разгледа делото в местно компетентния Сливенски районен съд. Трима от съдиите не са спазили регламентирания процесуален ред за самоотвод. Извън изричното изискване за излагане на мотиви при отвод в чл.31, ал.3 от НПК, разпоредбата на чл.121, ал.4 от Конституцията също налага всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Следва да са известни съображенията за постановяването им. Безпричинният отказ да бъде разгледано делото нарушава правото на справедлив процес. Подписаните от съдиите К., С. и М. определения не представляват надлежни отводи. В тях не са посочени обстоятелствата по чл.29, ал.2 от НПК, поради които могат да се считат за предубедени или заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото. При горното ВКС прецени, че делото следва да бъде върнато за разглеждане на Сливенския районен съд и да му бъде определен докладчик на принципа на случайния подбор между съдиите К., С. и М.. По изложените съображения и на основание чл.43, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение