Решение № 6029 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Неткредит“ООД против решение № 10936 от 08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1751/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска оспореното решение да се обезсили, алтернативно отмени и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Прави искане за спиране на производството на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, поради наличието на образувано пред Съда на Европейския съюз (СЕС) дело, по отправено преюдициално запитване от Административен съд – Варна. Претендира разноски по представен списък. Ответникът О. Н. Ш. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба. Иска касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 10936 от 08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1751/2025 г. по описа на АС – Бургас по жалба на О. Н. Ш. е отменен отказ на „Неткредит“ООД, обективиран в писмо от 16.09.2025 г., за предоставяне на копия от документи, в които се съдържат лични данни на жалбоподателя, в т.ч. договор за кредит, договор за поръчителство, платежни документи, общи условия и др., преписката е изпратена на администратора на лични данни за разглеждане и произнасяне в сроковете по чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните/ Регламент (ЕС) 2016/679/ ОРЗД) и са присъдени разноски. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 28.08.2025 г. жалбоподателят Ш., чрез пълномощник, е подал по електронен път писмено заявление, с което е упражнил правата си по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В заявлението е поискано предоставяне на достъп до личните данни на субекта на данни, които „Неткредит“ООД, в качеството му на администратор на лични данни, обработва, както и предоставяне на копия от документи, в които се съдържат личните данни на субекта, в т.ч. договор за кредит, договор за поръчителство, платежни документи, общи условия и др. Посочен е електронен адрес на пълномощника за получаване на поисканите документи и информация. С писмо от 16.09.2025 г. „Неткредит“ООД уведомява О. Ш., че намира искането на субекта на данни за основателно, като в приложен формуляр предоставя достъп до неговите лични данни. Посочено е, че формуляра, съдържа извлечение от регистъра с лични данни на финансовата институция и представляват точна транскрипция на обработваните от администратора лични данни. В уведомлението е посочено, че по отношение на искането за предоставяне документи следва с допълнителна молба да се посочат фактите и обстоятелствата, които налагат това, доколкото в първоначалното заявление липсват такива. Уведомлението е подписано с квалифициран електронен подпис от управителят на дружеството. Уведомлението и приложението към него са изпратени на посочения в заявлението електронен адрес. От правна страна първоинстанционният съд е, че О. Ш. е субект на данни, който е подал заявление по чл. 37б от Закона за защита наличните данни (ЗЗЛД) с необходимите реквизити за упражняване на правата си по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Посочил е, че по делото е безспорно качеството на администратор на лични данни на „Неткредит“ООД. Съдът е приел, че отказът на администратора на лични данни „Неткредит“ООД да предостави поисканите копия от документи е постановен при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като е посочил, че субектът на данни има право на достъп, в това число и право да получи копия от договора и приложения към него, в които се съдържат неговите лични данни, ако това е необходимо за извършването на проверка дали същите се обработват законосъобразно. Така постановеното съдебно решение е валидно, но недопустимо. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с жалба, в която са изложени твърдения за нарушено право на защита на лични данни на физическо лице. Основателни са касационните доводи за недопустимост на съдебното решение. О. Ш. е оспорил пред АС-Бургас отказ на „Неткредит“ООД да удовлетвори негово право по чл. 15 от ОРЗД, което е упражнил с искане да му бъдат предоставени всички документи, които съдържат негови лични данни, включително, но не само копие на договори, общи условия, договори за поръчителство, платежни нареждания и други. В жалбата не е индивидуализиран оспорения отказ като изричен, съдържащ се в писмо от 16.09.2025 г. или като мълчалив, формиран поради липса на произнасяне по същество на цялото искане. Без да бъде изяснен предмета на съдебния спор, АС-Бургас се е произнесъл с решение по същество като е отменил отказ, съдържащ се в писмо от 16.09.2025 г. Но от събраните по делото доказателства АС-Бургас е приел за установено, че с писмо от 16.09.2025 г. администраторът на лични данни „Неткредит“ООД е намерил искането на О. Ш. за основателно и му е изпратил формуляр, съдържащ извлечение от регистъра с личните данни на финансовата институция, представляващи точна транскрипция на обработваните от администратора лични данни. Действително в същото това писмо е поискано от О. Ш. да изложени обстоятелства, които налагат предоставянето на цели документи, указана му възможността с последваща молба да обоснове необходимостта от това му искане. По делото не е изяснено дали физическото лице се е възползвало от тази възможност и дали има последващо произнасяне на администратора на лични данни При това съдържанието на писмото от 16.09.2025 г. административният съд напълно неясно е приел, че то представлява отказ и го е отменил без да конкретизира коя точно част от него приема, че представлява отказ, а разпореждането за ново произнасяне по заявлението от 28.08.2025 г. е без точни параметри и без да отчита наличието на произнасяне по него. Като не е съобразил съдържанието на жалбата, с която е сезиран, а е ограничил предмета на спора само до проверка относно законосъобразността на писмо от 16.09.2025 г., но без да съобрази неговото съдържание, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение. Решаващият съд е сезиран с искане за отмяна на отказ да се уважи в цялост искане за предоставяне на копия от всички документи, които съдържат лични данни на О. Ш., а не срещу писмото, с което му се предоставят лични данни и се иска допълнителна информация относно искането за документи, съдържащи лични данни. При неизяснено съдържание и обем на оспорения отказ, АС-Бургас е постановил съдебно решение с предмет, различен от този, с който е сезиран. Предвид изложеното обжалваното решение трябва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на АС-Бургас за ново разглеждане при правилно определяне на предмета на оспорване и разглеждане на жалбата на О. Ш. на посочените от него основания и предмет. С оглед наличието на основание по чл. 209, т. 2 от АПК, се явява неотносимо към приложимото право тълкуването, което би било дадено по дело С-676/25 на СЕС, респективно искането за спиране на настоящото касационно производство е неоснователно. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,