Определение № 207 от 06.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 704/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. Г. и Д. Г., граждани на Великобритания срещу определение № 21226/20.10.14г., постановено по ч.гр.д.№ 13756/14г. от Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против разпореждане от 08.05.14г. по гр.д.№ 19074/14г. на Софийския районен съд за уважаване на молбата на [фирма] за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частните жалбоподатели не са участници в заповедното производство, поради което подадената частна жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение е недопустима. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.419 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като едновременно с частната жалба се подава и възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Възражението по чл.414 ГПК и частната жалба по чл.419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подават от длъжника в заповедното производство. Трети лица, по отношение на които не е издадена заповед за изпълнение, съответно разпореждане за незабавно изпълнение, не са легитимирани да обжалват разпореждането по чл.418 ГПК пред въззивния съд. Защитата на третите лица, срещу чиито имущество е насочено изпълнението, се провежда в изпълнителното производство. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Разноски за настоящото производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд