Определение № 28 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4769/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба вх.№18128/19.10.2018г на К. И. Б. срещу разпореждане от 09.10.2018г по ч. гр.д № 5260/2017г на Софийски апелативен съд, І състав, с което поради неизпълнение на указания съгласно разпореждане от 03.09.2018г на администриращия съд за отстраняване на нередовности ,е върната частна жалба на К. И. Б. с вх.№ 13720/25.07.2018г срещу разпореждане от 13.07.2018г по същото дело. С разпореждането от 13.07.2018г ,поради невнасяне на указаната държавна такса от 15 лева ,е върната частна касационна жалба вх.№20336/30.11.2017г на същия жалбоподател срещу отказа на администриращия въззивен съд да го освободи на основание чл.83,ал.2 ГПК от държавна такса „ в размер на 15 лв” при касационно обжалване на определение 3586/02.11.2017г на САС с което въззивният съд е потвърдил обжалвано с частна жалба прекратяване на гр.д № 39/2016 на ОС Габрово. Жалбоподателят изтъква оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане, като поддържа искане да бъде освободен от внасяне на държавна такса по делото, вкл. по настоящата и по всяка от частни жалби,които депозира,във връзка с което администриращият съд е постановил определение от 12.12. 2018г за изпращане на делото без да е събрана изисканата държавна такса от 15лв за частна жалба,за да прецени настоящата инстанция основанието за освобождаване на жалбоподателя от нейното внасяне. Частната жалба е допустима и постъпила в сро, по същество е основателна. Въззивният съд е върнал частна жалба на К. И. Б. с вх.№ 13720/25.07.2018г, постъпила срещу разпореждане от 13.07.2018г по същото дело. Разпореждането от 13.07.2018г. е преграждащо за развитието на производството частната жалба и е подлежало на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 ,във вр. чл.274,ал.1 т.1 ГПК По постъпилата частна жалба на К. И. Б. администриращият съд е констатирал нередовност по смисъла на чл.275,ал.2 ГПК поради непосочването на обстоятелства по чл. 260 т.3 ГПК и обосновка в какво се състои порока на обжалваното разпореждане. С разпореждане от 03.09.2018г са дадени указания и срок да се отстрани тази нередовност, след което е констатирано неизпълнение и е постановено обжалваното разпореждане. Разпореждането от 09.10.2018г е незаконосъобразно,тъй като констатираната нередовност не е налице.В частна жалба вх. № 13720/25.07.2018г има оплакване за недопустимост и неправилност. Администриращият съд не е имал изтъкнатото в указанията основание да изисква от жалбоподателя обосновка на оплакванията му и да приема жалбата за нередовна при липсата им предвид характера на производството,както бе разяснено с приемането на ТР №6 от 15.01.2019г по Тълкувателно дело № 6/2017 г на ОСГТК. В случая законът не предвижда основания за обжалване, правилата на ограничения въззив при обжалване на съдебните решения не намират приложение и по- горната инстанция следва да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, без да е ограничена от посоченото в частната жалба. Дори в частната жалба да липсва указание в какво се състои порока, не е налице основание същата да бъде оставена без движение и да бъде върната. Тя е редовна и по нея съдът дължи произнасяне при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК. По отношение на поддържаното искане на жалбоподателя за освобождаването му от държавна такса от 15 лева ,включително по конкретната частна жалба и с оглед изложените от администращия съд съображения в определението от 12.12. 2018г.на САС в тази връзка, следва да се съобрази разяснението,дадено в т.12 от ТР №6/2012г ОСГТК.Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, а доколко страната разполага с достатъчно средства,за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в основното съдебно производство. Отказът на съда по определение от 13.02.2017г.,с което е оставено без уважение искане за освобождаване от държавна такса при обжалване на определение №3586/02.11.2017г.на САС, е обжалван с частна жалба и при нейното по-нататъшно администриране, по-горният съд следва да прецени налице ли са съответните обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК По изложените съображения Върховният касационен съд, сътав на ІІІ г.о,