Решение № 80 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5309/2013 г.

Решение № 80 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5309/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 30.05.2013 г. по гр. д. № 163/2013 г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Н. С. В. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на наследниците на П. П. В., че по време на образуване на ТКЗС през 1957 г. В. И. В. е бил собственик на недвижим земеделски имот-нива в землището на [населено място], местност "Турските гробища" /"Средните"/ с площ от 1.8 дка, при съседи: братя П. - В. и ниви в "Турските гробища" на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.01.1946 г., понастоящем имот № 244 с площ от 1.431 дка в м. "Средните", за който неправилно е прието и част от него в размер на 70 кв. м е записан на наследниците на П. П. В. като тази част граничи с имот № 00925 и имот № 009244. С определение № 618/10.12.2013 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 по въпроса налице ли е спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно заснемането и трасирането на реалните граници при възстановяване правото на собственост в стари реални граници. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че не е налице спор за материално право. Твърди, че в случая е налице несъответствие по площ на внесения в ТКЗС имот с възстановения-площта на имота е намалена с 0.400 дка, като в същото време в полза на наследниците на П. П. В. е възстановено право на собственост върху имот с близо 24 % повече от признатата за възстановяване площ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. Ответникът по касационна жалба изразява становище, че същата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: Предявен е иск по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните липсва спор за материално право, поради което и предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че и за двете страни е налице успешно приключила земеделска реституция с постановяване на позитивни решения, които не са обжалвани и са влезли в сила като са издадени скици, установяващи местоположението на имотите и на двете страни. Прието е, че към момента на постановяване на решенията на ПК - С. баня страните не са имали спор за собственост, доказателство за което е и отразеното в писмото на началника на ОСЗ - С. баня изх. № ПО-07-122/6.06.2010 г., че КВС е била изготвена след идентификация против решения за имоти в тази местност. В производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно заснемането и трасирането на реалните граници при възстановяване правото на собственост в стари реални граници. Изразеното от въззивния съд в обжалваното решение становище противоречи на изразеното в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 288/26.05.2010 г. по гр. д. № 1145/2009 г. на II ГО и решение № 134/7.04.2010 г. по гр. д. № 813/2009 г. на II ГО, в които е прието, че когато възстановяването на собствеността върху земеделски земи се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС като спор за материално право е налице не само в случаите, когато различни лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение. Според настоящия състав така даденото разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай. Още повече, че последващи преработвания на картата на възстановената собственост могат да бъдат извършени само след като спорът за материално право бъде разрешен. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. Неправилно на първо място въззивният съд е приел, че в случая не е налице спор за материално право. Както вече беше отбелязано, твърдението за несъответствие между площта, местоположението и границите на притежавания преди обобществяването земеделски имот и възстановения в стари реални граници и нанесен в картата на възстановената собственост с доводи за погрешно нанасяне като част от съседен имот, обосновават наличие на спор за материално право, който следва да бъде разрешен по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. За да бъде установено наличието на така твърдяното несъответствие по картата на възстановената собственост е необходимо да бъде разрешен спор кому е принадлежало правото на собственост в определени граници и с определена площ на заявения за възстановяване имот именно към момента на обобществяването. Така постановеното решение ще послужи като основание за преработване на картата на възстановената собственост по отношение на нанесената в същата граница между двата съседни имота. В настоящия случай от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че има разместване в границите на имота по картата на Воден синдикат и границата на възстановения на касатора имот с около 11 кв. м, поради което следва да се приеме, че е налице спор за материално право. Това несъответствие обаче не е графично изобразено на комбинирана скица, поради което и не може да бъде преценено дали претендираната от касатора част от имота се ситуира в имота, възстановен на ответника. Това налага изслушване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като изисква специални знания, с каквито съдът не разполага. Поради това по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза с цел изготвяне на комбинирана скица с изобразяване на границата на претендирания от И. В. В. имот по картата на Воден синдикат и границите на възстановените на спорещите страни имоти с точно отбелязване на несъответствията, посочване на квадратурите им, като същите бъдат обозначени и с букви. При новото разглеждане, което следва да започне от фазата по събиране на доказателства, следва да бъдат съобразени и правата на спорещите страни с оглед представените пред ПК /ОСЗ/ С. баня доказателства-опис-декларация на полските имоти на В. И. В. и опис-декларация на П. П. В.. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение