Определение № 549 от 22.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2467/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 2323/1.ІV.2013 г. на [фирма]-гр. П., П. област и [фирма]-С., подадена чрез назначените им особени представители от АК-П., против определение № 862 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 25.ІІІ.2013 г., постановено по ч. т. д. № 346/2013 г., с което е било отменено първоинстанционното определение № 534/28.ХІІ.2012 г. на Пазарджишкия ОС по т. д. № 66/2010 г. В ЧАСТТА МУ досежно оставянето без разглеждане на възражения с поредни вх. №№ 48906, 4807 и 4808 – и трите от датата 27 юли 2011 г., подадени от кредитори в пр-во по несъстоятелност [фирма] и италианското [фирма] чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от САК срещу допълнителни списъци на синдика за приети вземания, като делото е било върнато на съда по чл. 613 ТЗ за произнасяне по съществото на възраженията. Оплакванията на двамата търговци частни касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на съда по чл. 613 ТЗ, ведно с присъждането на разноски или, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по касация С. М. Ж. – в качеството й на временен синдик на [фирма] /в открито пр-во по несъстоятелност/, както и неговите кредитори Л. А. К. от С. и софийското [фирма] са изразили становища в подкрепа на частната касационна жалба. С молба от 6.VІ.2013 г. /вх. № 5537/ [фирма] и италианското [фирма] са изразили общо становище, че частната жалба е недопустима, тъй като с нея се атакува един влязъл в сила съдебен акт и поради това тя въобще не попадала в приложното поле на ч. 274, ал. 3 ГПК и следвало да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата съвместна частна касационна жалба на ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Независимо от погрешното посочване в титулната част на атакуваното въззивно определение, че то било постановено в производство „по чл. 396 ГПК” (отнасящо се до обжалването на определения по обезпечение на иск), произнасянето на Пловдивския апелативен съд е било по законосъобразността на определения на съд по чл. 613 ТЗ, с които той е оставил без разглеждане – като процесуално недопустими /просрочени/ - три възражения по чл. 690 ТЗ, имащи за свой предмет оспорване на допълнителни списъци на временен синдик /С. М. Ж./ за приети вземания на кредитори в откритото пр-во по несъстоятелност на [фирма]-гр. С., област П.. Съгласно чл. 613а, ал. 3 ТЗ, извън случаите по ал. 1 на този законов текст, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд – по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Определенията на съда по несъстоятелност, постановено по реда на чл. 692, алинеи 2, 3 и 5 ТЗ, представляват актове, подлежащи на инстанционен контрол единствено пред съответния апелативен съд, тъй като не попадат в кръга на изброените в първата алинея на чл. 613а ТЗ определения, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК. В заключение, при изричното посочване във финалната част на атакуваното въззивно определение, че то не подлежи на инстанционен контрол и по арг. от текста на чл. 621 ТЗ-във вр. чл. 3 ГПК, ще следва да се посочи, че участващите в съдебните производства лица и техните представители „под страх от отговорност за вреди” са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение