Определение № 3427 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Е. М. от град София срещу определение № 20912/23.10.2024г., поправено с определение № 25029/27.11.2024г., постановено по адм. дело № 3098/2024 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е върната частната й касационна жалба срещу определение № 3333/28.03.2024г., постановено по същото дело. В частните жалби са изложени доводи за неправилност на определението, тъй като според жалбоподателката е спазен срокът за обжалване, а тя е следвало да бъде освободена от държавна такса. Поради това се иска се да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Административно дело № 3098/2024г. по описа на Административен съд- София-град е образувано по жалба на Е. М. от град София против заповед № РД-Р19- РД56-161/05.07.2019г. на кмета на район Връбница, Столична община. С определение № 3333/28.03.2024г. АССГ е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл.159, т.7 от АПК с оглед на обстоятелството, че пред същия съд, между същите страни и на същото основание има образувано друго дело- № 9220/2019г. Цитираното определение е обжалвано от М. с частна жалба (л.4 от адм.дело № 8710/24г. по описа на Върховния административен съд). С разпореждане от 29.04.2024г., постановено по адм.дело № 3098/2024г., АССГ е констатирал, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл.212, ал.2 и чл.213, т.2 от АПК, тъй като същата не е приподписана от адвокат; към нея не са приложени доказателства за внасянето на следващата се държавна такса в размер на 30 лева, както и доказателства, установяващи, че същата е подадена в законоустановения срок. Поради това съдът е оставил жалбата без движение, а на жалбоподателката е даден срок да отстрани констатираните нередности. Разпореждането е връчено лично на М. на 20.05.2024г. съобразно отразеното в известие за доставяне № ИД PS 1040 80XXHR W (л.7 от АД 8710/24г. на ВАС). Това разпореждане е оспорено от М., но частната й жалба срещу него е върната с определение № 7390/04.06.2024г., оставено в сола с определение № 10800/11.10.2024г., постановено по административно дело № 8710/2024г. по описа на Върховния административен съд. В дадения от съда седмодневен срок, изтекъл на 18.10.2024г., тези нередности не са отстранени. Жалбоподателката не е представила доказателства, че жалбата е подадена преди 08.04.2024г., когато е изтекъл седмодневният срок за обжалване на определение № 3333/28.03.2024г. Жалбата не е приподписана от адвокат и не са представени доказателства, че следващата се държавна такса е заплатена. В този срок жалбоподателката не е направила по надлежния ред искане за освобождаване от държавна такса или искане за предоставяне на правна помощ. Поради неизпълнение на указанията на основание чл.213а, ал.1, предл. последно от АПК АССГ е върнал частната жалба на М. против определение № 3333/28.03.2024г. с определение № 20912/ 23.10.2024г., поправено с определение № 25029/27.11.2024г. Частната жалба на М. против това определение е подадена на 20.11.2024г. и е процесуално допустима като насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. По делото са депозирани още три частни жалби- вх. № 33498/13.12.2024г.; вх.№ 2078/29.01.2025г. и вх.№ 4718/26.02.2025г., с които се обжалват различни съдебни актове, постановени по различни съдебни дела на АССГ. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на жалбата и ако не отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, с разпореждане я оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му, като в случаите когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата. В процесния случай от изложеното по-горе се установява, че съдът е спазил стриктно разпоредбата на чл.213а, ал.1 от АПК. Констатираните от съда нередовности са точно и ясно посочени в съдебния акт и на жалбоподателката е даден срок за отстраняването им. В указания от съда срок, а и до настоящия момент, жалбоподателката не е отстранила нередовностите по частната си жалба- тя не е приложила нито доказателства за заплащане на държавната такса, нито за подаване на частната жалба в срок, а жалбата не е приподписана от редовно упълномощен адвокат съобразно изискването на чл.212, ал.2 от АПК. Освен това, въпреки многобройните жалби и молби, депозирани по делото, М. не е направила изрично искане за освобождаване от държавна такса, към което да е приложена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, установяваща релевантните факти, които съдът следва да съобрази- доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Изискванията на чл. 212 от АПК, обуславящи редовността на всяка жалба, са императивни и съдът е длъжен да следи служебно за спазването им. При констатирана нередовност и неотстраняването й в указания от първата инстанция срок, жалбата се връща на подателя й съобразно чл. 213а, ал. 1, предл. последно от АПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореното определение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,