Определение № 7960 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора – [населено място], срещу определение № 19449 от 19.05.2026 г. по вх.№ 14516 от 29.04.2026 г. на Административен съд – София-град, с което е уважено искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството пред Върховния административен съд, но са отхвърлени исканията му за предоставяне на правна помощ и за назначаване на преводач при разглеждането на частната му жалба срещу определение № 13608/07.04.2026 г. постановено по вече цитираното дело. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно в отхвърлителната му част. Навеждат се доводи, че поради липсата на средства, пребиваването му в място за лишаване от свобода и това, че руският език е негов майчин, са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ и назначаване на преводач. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по повод искова молба на Г. К. против Комисията за защита от дискриминация за сумата от 5 000 000 евро, във връзка с твърдени претърпени неимуществени вреди за периода от 19.01.2026 г. до 28.01.2026 г. от действията на длъжностно лице от състава на комисията. Първоинстанционният съд е приел, по частната жалба срещу предходното определение № 13608 от 07.04.2026 г., с което е върната исковата молба на К. и делото е прекратено, в изпълнение на задължението си по чл. 213а, ал. 3 АПК следва да се произнесе по направените искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ за производството пред ВАС. След анализ на представените доказателства относно имущественото състояние на жалбоподателя съдът е приел, че същият не разполага със средства за заплащане на държавна такса, поради което е уважил това искане. От правна страна съдът е приел, че макар да са налице предпоставките по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ относно липсата на средства и изразеното желание за адвокатска защита, не е изпълнено изискването интересите на правосъдието да налагат предоставянето на правна помощ. Изложил е съображения, че производството по частна жалба пред ВАС се разглежда по правило в закрито заседание, не предвижда задължителна адвокатска защита, не се събират доказателства по инициатива на страните, а след освобождаването от държавна такса не е необходимо и приподписване на жалбата от адвокат. По отношение на искането за назначаване на преводач съдът е приел, че жалбоподателят владее в достатъчна степен български език, доколкото исковата молба, декларациите и останалите процесуални документи са изготвени и подписани лично на български език. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е разграничил предпоставките за освобождаване от държавна такса и тези за предоставяне на правна помощ. Обстоятелството, че лицето не разполага с достатъчно средства, само по себе си не обуславя задължение за предоставяне на правна помощ. Законът изисква кумулативно да е налице и допълнително интересите на правосъдието да налагат такава защита. Тази конкретна преценка се извършва с оглед характера и сложността на производството, необходимостта от извършване на процесуални действия и гарантиране на ефективното упражняване на правото на защита. В случая предмет на производството е частна жалба срещу съдебно определение, която съгласно чл. 234, ал. 1 АПК се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът не постанови друго. Законът не предвижда задължително процесуално представителство от адвокат, нито извършване на сложни процесуални действия, които да обосновават необходимост от предоставяне на правна помощ. Освен това жалбоподателят е освободен от задължението за заплащане на държавна такса, поради което липсва и необходимост жалбата да бъде приподписана от адвокат. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ. Неоснователни са и оплакванията относно отказа за назначаване на преводач. Данните по делото сочат, че жалбоподателят многократно е упражнявал лично процесуалните си права чрез документи, изготвени на български език, включително исковата молба, декларацията за имуществено състояние и последващите му молби. Липсват данни за невъзможност да разбира съдържанието на производството или да осъществява ефективно процесуалната си защита поради езикова бариера. Само твърдението, че руският език е негов майчин, не е достатъчно основание за назначаване на преводач при наличие на доказателства, че владее български език в степен, позволяваща му да участва пълноценно в процеса. По изложените съображения обжалваното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение,