Определение № 268 от 21.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3312/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение рег.№65 от 8.4.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №273 по описа за 2024 г. на Бургаския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение №111 от 28.3.2019 г. по гр. д. №705 г. по описа за 2017 г. Бургаския окръжен съд, поправено с решение №875 от 21.10.2019 г., в частта, с която са отхвърлени исковете на Комисията против Р. М. Р. и Т. В. Р. за отнемане в полза на държавата на апартамент № 3, находящ се в [населено място], ет.2, самостоятелен обект с идентификатор ................., лек автомобил "Ауди А 8“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС] с обща стойност 80 100 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“;

2. Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

3. Представляват ли доходи приходи и източници на финансиране по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на ЗОНПИ получени средства от продажба на имущество, придобито и отчуждено в проверявания период, без предварителен анализ дали за придобиването му са установени законни източници на средства?

4. Съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства/отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?

5. Възприетият от съда подход за изключване на установения недостиг на парични средства от анализа за определяне на несъответствието съответства ли на легитимната цел на специалния закон-предотвратяване на възможното незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него?

Р. М. Р. и Т. В. Р. не вземат становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Бургаският апелативен съд е установил, че в ТД на КОНПИ-Варна е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура-Варна за привличането на Р. М. Р. като обвиняем за извършване на престъпление по чл.256, ал.2, предл.3 във връка с ал.1 и по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, 6 и 7 от НК-престъпления, които попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ. Впоследствие е влязла в сила присъда по НОХД № 509/2018 г. на Варненския окръжен съд, с която Р. Р. е признат за виновен за извършване на тези престъпления. Въз основа на уведомлението Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с период на проверката от 5.8.2005 г. до 5.8.2015 г., а след това е предявила искове пред съда. Въззивният съд е приел, че основната предпоставка за отнемането на имуществото е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено само в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на проверка какви са доходите на проверяванато лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Според въззивния съд в конкретния случай такова превишение не се констатира. Към началния момент ответниците не са притежавали недвижими имоти, нямат участие в търговски дружества, не разполагат със суми в банкови сметки, а ответникът е притежавал мотопед, закупен през 2002 г. и продаден през 2010 г. на цена от 800 лв. Установеното в края на проверявания период имущество, което се претендира да бъде отнето, е на обща стойност 76 140 лв. Това означава, че имуществото в края на периода се е увеличило, но това увеличение не надхвърля посочения в параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. Независимо от това решаващо съображение, въззивният съд е изложил допълнителни мотиви и по възраженията на Комисията. Първото от тях касае включването към доходите на получените суми от придобитите и впоследствие продадени недвижими имоти и моторни превозни средства от ответниците през проверявания период. В заключението на вещото лице е отчетена като разход стойността, на която са придобити недвижимите имоти от ответниците през проверявания период. Не са включени като приход обаче сумите, получени като продажна цена при отчуждаването им. Според комисията те не следва да се включват, тъй като няма установени законни източници за тяхното придобиване. Според съда обаче, когато придобитото имущество в рамките на проверявания период е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение доколкото е налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаване. Когато е налице разлика в стойностите на придобиване и отчуждаване, при определяне на несъответствието се взема предвид стойността на придобиване на имуществото като част от разходите и стойността му при отчуждаването като част от приходите на проверяваното лице/решение № 522 от 7.08.2024 г по гр. д. № 3010/2023 г. на ВКС/. Въззивният съд е обобщил, че в рамките на проверявания период разходите за придобиване на недвижими имоти са в размер на 749 148,50 лв., а приходите от от отчуждаване на недвижими имоти са в размер на 661 797,95 лв. Разходите за закупуване на моторни превозни средства са 58 040 лв., а приходите при отчуждаване-58 040 лв. За проверявания период общо приходите възлизат на 738 117,20 лв., разходите-938 150,42 лв., но разликата от 200 033,22 лв. погрешно е посочена от Комисията като отрицателен нетен доход Съгласно легалната дефиниция, установена с параграф 1, т.8 от ДР на ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Нетният доход по смисъла на тази разпоредба е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Предвид установената стойност на имуществото по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗОНПИ, която е по-малка от 150 000 лв., съдът счита, че не е налице значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Това несъответствие Комисията обосновава, като прибавя към стойността на имуществото посочената отрицателна величина на нетния доход, а също така прибавя към разходите преминали суми през банковите сметки на ответниците, включващи направени от тях и от трети лица вноски и придобитите и впоследствие отчуждени недвижими имоти и моторни превозни средства, без при това да прибавя към приходите сумите, получени при отчуждаване на имуществото. Посочвайки несъответствие в размер на 150 000 лв., Комисията всъщност включва към имуществото и разходи, превишаващи брутния приход, което е в нарушение на разпоредбите на параграф 1, т.3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ. Съобразно ТР №4/2021 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС не представляват имущество по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съгласно нормата на параграф 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за ридобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. По тази причина е прието за неоснователно и второто възражение на Комисията във въззивната жалба, а именно-относно включването в имуществото на преминалите суми през банковите сметки на ответниците, включващи направени от тях вноски и вноски от трети лица, тъй като е безспорно, че към края на проверявания период тези суми не са налични по банковите сметки. С тези съображения въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на предявените от Комисията искове за отнемане на гореописаното имущество на ответниците.

От изложеното дотук съставът на ВКС достигна до следните изводи:

Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора и се включват в общия въпрос какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. По този въпрос с разпореждане от 15 януари 2026 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 1 по описа за 1016 г. на ОСГК на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение