Определение № 9571 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от „Лион Инвест Груп” АД, чрез адв. Мянева, срещу протоколно определение от 25.06.2025 г., постановено по адм. д. № 453/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане исковата молба на дружеството в частта, с която се иска да бъде осъден ответникът НАП да не предприема действия по принудително събиране на сумите, начислени с влезлия в сила РА № 16001615000763-091-001/25.11.2015 г. /включително лихви/ и производството е прекратено в тази му част. В частната жалба се излага твърдение, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е определил петитума в исковата молба, като искането е НАП да бъде осъден да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни действия. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът – Национална агенция за приходите, развива подробни съображения за неоснователност на подадената частна жалба в депозиран писмен отговор. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е приел, че правомощието на държавата чрез органа по приходите да събира принудително публични задължения по влязло в сила изпълнително основание не може да се дерогира посредством процедура по ЗОДОВ. Изложил е мотиви, че разпореждането за бездействие не може да има като резултат ограничаване правото на приходния орган по събиране на задължението. Въз основа на изложеното исковата молба на дружеството в частта, с която се иска да бъде осъден ответникът НАП да не предприема действия по принудително събиране на сумите, начислени с влезлия в сила РА № 16001615000763-091-001/25.11.2015 г. /включително лихви/ е оставена без разглеждане и производството е прекратено в тази му част. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че ищецът няма право да иска ограничаване на правото на държавата в лицето на органите по приходите да не извършва действия по събиране на сумите по влязло в сила изпълнително основание, каквото в случая е РА № 16001615000763-091-001/25.11.2015 г.. Такова правомощие да постанови разпореждане, с което безусловно да се прекратят действия по принудително събиране няма и националният съд. Правото на Съюза допуска да бъде предоставено обезщетение в натура, в това число задължение за въздържане от действия или бездействия във връзка с причинени вреди вследствие на съществено нарушаване на общностните норми, но съгласно практиката на СЕС, обезщетението се определя в националното законодателство на държавите членки при спазване на принципа на равностойност и ефективност. Нормите на ЗОДОВ не допускат обезщетение в натура/разпореждане за въздържане от действия или бездействия, като при установяване на нарушение на правото на ЕС, ищецът има право на обезщетение за претърпените вреди в резултат на тези действия/бездействия. В случая правилно АС-Пловдив е оставил без разглеждане исковата претенция в тази й част поради недопустимостта й, тъй като производството следва на първо място да установи, налице ли е допуснато съществено нарушение на правото на ЕС и в случай на основателност на исковата претенция, ищецът ще има право на обезщетение за претърпените вреди от предприетите незаконосъобразни действия срещу него. Без да е признато с влязло в сила съдебно решение, че РА е издаден при достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, е недопустимо да бъде отправяна предварително претенция НАП да не предприема действия по принудително събиране на сумите, начислени с влезлия в сила РА № 16001615000763-091-001/25.11.2015 г. В този смисъл е и практиката на ВАС по а.д. 5129/2021 г.по сходен казус. Неподкрепено от доказателствата по делото е изложеното твърдение, че съдът неправилно е определил петитума в исковата молба. Видно от същата на стр.4 ищецът изрично е уточнил, че моли ответникът да бъде осъден да не предприема действия по принудително събиране на сумите, начислени с влезлия в сила РА № 16001615000763-091-001/25.11.2015 г. /включително лихви/. Съобразно изложеното, определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,