Определение № 2008 от 23.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Т. Р. И. срещу определение № 3028 от 29.11.2022 на Софийския апелативен съд, постановено по частно гр.д. № 1070/2021 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По допустимостта на частната жалба, съставът на ВКС намира следното: В Софийски апелативен съд е образувано ч.гр.д. № 1070/2021 г. по частна жалба от Т. И. против разпореждане от 16.12.2020 г., постановено от СГС по гр.д. № 6255/2017 г., с което е оставена без уважение негова молба за освобождаване от внасяне на държавна такса, дължима по предходна частна жалба. САС е потвърдил определението на СГС на 18.05.2021 г. Срещу съдебния акт по чл. 274, ал. 2 ГПК на САС е подадена частна касационна жалба вх. № 9563/07.06.2021 г. Поискано е предоставяне на правна помощ, като съдът с определение от 29.07.2021 г. е отказал. Против последното е подадена частна жалба, която е оставена без уважение от ВКС. На 11.04.2022 г. И. е подал нова частна жалба срещу така потвърденото от ВКС определение. С разпореждане от 11.08.2022 г. тя е върната от апелативния съд като недопустима, тъй като обжалваното определение е влязло в сила и вече е било предмет на съдебна проверка от ВКС. Страната за пореден път е поискала освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ във връзка с тази частна жалба. Администриращият апелативен съд, с определение № 3028/29.11.2022 г., отново е отказал. Срещу това определение е подадена въззивна частна жалба вх. № 495/29.07.2022 г., предмет на настоящото касационно дело. Във връзка с нея, отново е поискано предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса, поради нововъзникнали обстоятелства. САС е намерил, че такива, релевантни за спора, не са установени, както и, че няма основание за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса от 15 лв. и предоставяне на правна помощ. Това определение на апелативния съд е потвърдено от състав на ВКС. Следва поредица от нови молби по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 ГПК и частни жалби срещу отказите на САС да ги уважи, съответно – определения на ВКС, с които се потвърждават определенията на САС – общо в продължение на 4 години, считано от подаването на частната касационна жалба против определението на САС по чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпореждане от 13.03.2025 г. САС изложил съображения за установена от страната злоупотреба с право и е изпратил частна касационна жалба вх. № 9563/07.06.2021 г. за преценка на ВКС дали да преустанови злоупотребата, като се произнесе по частната касационна жалба, въпреки това, че нередовностите й са останали неотстранени. Състав на ВКС се е произнесъл с определение от 27.03.2025 г. по ч.гр.д. № 1019/2025 г. Обжалваното въззивно определение на САС - № 1305/18.05.2021 г., е потвърдено, с което от посочената дата е влязло в сила и разпореждането на СГС, предмет на въззивната частната жалба, разгледана от САС по ч.гр.д. № 1070/2021 г. С разпореждане от 01.04.2025 г. администриращият Софийски апелативен съд, по съображения за установена злоупотреба с право от Т. Р. И., е изпратил на ВКС нередовната (с неотстранени пороци от жалбоподателя ) въззивна частна жалба вх. № 495/29.07.2022 г., за преценка дали да преустанови злоупотребата, като се произнесе по нея. Съставът на Върховния касационен съд намира, че действително Т. И., с поредицата неоснователни молби по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 ГПК и частни жалби, във връзка с произнасянето на съда по тях, цели нелегитимен резултат - бавене на делото и неговото решаване. Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и сред правните последици са: отказ от защита им, предпремане на действия за преустановяване на злоупотребата, обезщетение за причинени в резултат на злоупотребата вреди – имуществени и неимуществени. В случая настоящият състав намира, че не следва да се произнесе по въззивна частна жалба вх. № 495/29.07.2022 г., поради това, че тя е изпратена във ВКС, след като вече друг състав е потвърдил въззивно определение № 1305/18.05.2021 г. на САС. Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е срещу един от цялата поредица откази на САС да уважи поредна молба на страната по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 ГПК, подадена след частната касационна жалба. Към настоящия момент липсва правен интерес от произнасяне по молби с основание чл. 83, ал. 2 и чл. 95 ГПК, които са подадени във връзка с вече разгледаната частна касационна жалба; частни жаби срещу откази на администриращия апелативен съд да уважи подобни молби не биха довели до възможност за промяна на резултата по частната касационна жалба, а той е влизане в сила на разпореждането на първостепенния СГС - № 269915/16.12.2020 г. Съставът на ВКС по ч.гр.д. № 1019/2025 г., е намерил, че следва да разгледа по същество частната касационна жалба, въпреки нейната нередовност и висящо производство по една от молбите по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 ГПК, като по този начин е преустановил злоупотребата с право от страна на Т. И., изразяваща се в подаване на каскадни неоснователни молби и частни жалби, чиято цел е шиканене на процеса, и е турил край на спора относно законосъобразността на потвърдения от въззивни съд акт на първата инстанция. По изложените съображения, образуваното частно производство пред ВКС следва да бъде прекратено. МОТИВИРАН от горното, съдът