Определение № 1150 от 04.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 597/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Варненския окръжен съд от 10.12.2009 г. по гр.д. № 2140/2009, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 01.08.2009 г. по гр.д. № 1751/2009, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди от оставането й без работа повече от шест месеца поради сключването на анекс за приемането на работници от друг работодател. Недоволна от решението е жалбоподателката Г. К. В., представлявана от адв. Л. от В., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за противоправността на договор за приемането на работници от друг работодател, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], В., представляван от адв. П. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е приел, че сключването на анекса нито е виновно, нито противоправно, а и няма причинна връзка с оставането на истцата без работа. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уволнението на истцата е признато за незаконно и й е присъдено обезщетение поради незаконно уволнение. Оставането й без работа за повече от 6 месеца не е в причинна връзка с уговорката между работодателя и трето лице да приеме на работа негови работници, в т.ч. истцата, а и подписването на такова споразумение нито е виновно, нито противоправно. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работодателят отговаря за вредите от виновното и противоправно поведение на свои служители, но в случая не е налице нито виновност, нито пративоправност, нито има причинна връзка между сключването на оспорвания анекс и оставането на истцата без работа повече от 6 месеца. Уговорката между работодателя и третото лице е то да приеме на работа съкратените работници, третото лице е приело истцата на работа, но тя не е дала съгласие за това. Действителността на оспорвания анекс е без значение, тъй като правните възможности за истцата не биха били по-неблагоприятни, ако такъв анекс не е бил сключен. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение