Определение № 1424 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Р. Х. и Б. М. Х. срещу въззивно решение № 1335/06.03.2024 г. по в.гр.д. № 7684/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е развален договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Ответникът по касационната жалба Х. И. Х. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страни по делото, които имат право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по иск, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Изложил е доводите на страните във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, основанието на иска и възраженията на ответниците срещу иска. Изложил е мотиви за допустимостта на първоинстанционното решение. Изложил и е извода си, че първоинстанционното решение е правилно и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, след което се е произнесъл по доводите на страните. Приел е, че не са били налице основания за отвод на съда, нито, че по делото има данни за привилегировано третиране на ищеца. Разграничил е безспорните от спорните релевантни за спора факти. Приел е, че ответниците не твърдят да са полагали грижи и да са давали издръжка на ищцата след 2001 г. (преди това тя не се е нуждаела от грижи и издръжка, а е предоставяла такива). Приел е, че ответниците, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК, не доказват да са изпълнявали договора в продължителен период от време - след 2001 г. до приключване на устните състезания пред въззивния съд. По делото е доказано, че след 2001 г. за ищцата са се грижили останалите нейни три деца и техните низходящи, основно дъщеря и В. Х. и нейният (на дъщеря и) син Д. П., а в последните 15 години основно от внука на ищцата Д. П., които са предоставяли грижи и издръжка в изпълнение на свой морален дълг и многократно са подканяли ответника Е. Р. Х. да поеме грижата и издръжката на майка си, като са го уведомявали за здравословните и проблеми.и нужди на ищцата. Но приобретателят Е. Р. Х. е отказвал да изпълни задълженията си по договора. Той не е положил никаква грижа и не е давал никаква издръжка на майка си. А братята му и сестра му и техните семейства не са изпълнявали неговите (на Е. Р. Х.) задължения, а са се грижили и издържали майка си в изпълнение на свой нравствен дълг и поради това, че ответникът Е. Р. Х. е отказвал да изпълни задълженията си по договора за издръжка и гледане. Приобретателят Е. Р. Х. не твърди и не доказва да е поискал да бъде трансформирано задължението му за издръжка от натура в парично. Поради всичко това от 2001 г. е налице неизпълнение и то е значително. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за допустимост на въззивното решение по отношение на ответника по иска Б. М. Х., съпруга на приобретателя Е. Р. Х. (искът е предявен и срещу нея). Поради което не са обуславящи и свързаните с това въпроси, изведени в различни разновидности, за това дали тя като съпруга на наследодателя, е надлежна страна по иска. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите (техният процесуален представител) поставят правни въпроси, за които твърдят, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? Жалбоподателите твърдят, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 208 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 983/2020 г.. IV г.о., решение № 75 от 20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г.. II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г.. II т.о., решение № 206/31.07.2015 г. по гр.д. № 6832/2014 г., IV г.о., решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г., II т. о. Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота събраните по делото свидетелски показания, поради което е достигнал до неправилен извод за това, че братята и сестрата на Е. Р. Х. са предоставяли грижи и издръжка на майка си в изпълнение на свой нравствен дълг, а не са действали със съзнание, че изпълняват чужд (на Е. Р. Х.) дълг. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие със съдебната практика въззивният съд след като е очертал доводите на страните и предмета на спора, е изложил самостоятелни мотиви по тях, включително и по посоченото възражение на ответниците, след обсъждане на събраните по делото доказателства за обстоятелствата, на които са основани доводите и които имат значение по делото. Несъгласието на жалбоподателите с фактическите и правни изводи на въззивния съд по техни доводи не обосновава извод, че доводите не са разгледани. А доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл.288 ГПК, което се изчерпва с проверка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване и в което не може да се извършва преценка на събраните по делото доказателства. Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателствени искания, които първоинстанционният съд е оставил без уважение поради съществено процесуално нарушение? Жалбоподателите твърдят, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 106/03.12.2020 г. по гр.д. № 927/2020 г. на ВКС. II г.о., решение № 153/01.08.2011 г. по гр.д. № 39/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 147/08.05.2014 г. по гр.д. № 5659/2013 г. на ВКС. IV г.о., решение № 284/21.07.2010 г. по гр.д. № 378/2009 г. на ВКС. IV г.о. Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да уважи искането на ответниците ищцата да даде обяснение на основание чл.176 ГПК. Въпросът не е обуславящ, т.к. въззивният съд е отказал да уважи искането с мотивирано определение, като е приел, че не е налице нито една от хипотезите на чл.266, ал.2 ГПК. Поради това не са обуславящи и изведени в разновидности въпроси по приложениеъто на чл.176, ал.3 ГПК. Освобождава ли се приобретателят по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от своето задължение, в случай че кредиторът доброволно получава издръжка и гледане от трети лица? Жалбоподателите твърдят, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр.д. № 2298/2018 г.. на ВКС, IV г. о. и решение № 21 /14.08.2012 г. по гр.д. № 16/2011 г. на ВКС. IV г.о. Въпросът не е обуславящ, защото както беше посочено за мотивите на въззивния съд, по делото е установено друго: че останалите синове и дъщерята на ищцата, както и семействата им са полагали грижи и са давали издръжка на ищцата, защото ответникът, въпреки, че е бил канен от тях, не е изпълнявал и е отказвал да изпълнява своите задължения да издържа и гледа майка си в продължителен период от време (от 2001 г. до приключване на устните състезания във въззивното производство). Поради приетото за установено от въззивния съд по тези релевантни факти не са обуславящи поставените от жалбоподателите въпроси, които са основни на неприетите възражения на жалбоподателите (ответници по иска) срещу основателността на иска, че останалите роднини са изпълнявали съзнателно задължението на ответника да издържа и гледа майка си по силата на постигнато между тях и кредитора съгласие и със съзнанието, че изпълняват чужд дълг. Приложимо ли е правилото на чл.55, ал.2 ЗЗД по отношение на престации, които по своето естество не могат да бъдат предмет на дадено при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД? Жалбоподателите твърдят, че въпросът е разрешен в противоречие с т.1 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС. Въпросът е свързан с довод, че приетото от съда, че Д. П. и останалите роднини на ответника са гледали и издържали ищцата в изпълнение на свой нравствен дълг, противоречи на установената практика на ВС и ВКС, че предмет на даване могат да бъдат само престации, които по своето естество могат да бъдат предмет само на задължения за даване (dare). Въпросът не е обуславящ, тъй като по делото не е разглеждана и не е установена подобна хипотеза. Ищцата не е искала връщане на нещо, което е дала в изпълнение на свой нравствен дълг, а по силата на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане поради пълното му неизпълнение. По делото е било твърдяно и доказано, че свой нравствен дълг са изпълнявали другите нейни синове и дъщеря и, техните деца и техните семейства, но те не са ищци по делото (не искат връщане на нещо, което са престирали в изпълнение на свой нравствен дълг). Налице ли е злоупотреба с право на разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане не е упражнил правото си да го развали в продължение на над 20 години, считано от последното изпълнение? Този въпрос всъщност обосновава неоснователността на възраженията на ответниците срещу иска (неоснователното оспорване на иска и протакането на спора) и правилността на въззивното решение. Краткият му отговор е не (отрицателен). От изложеното следва изводът, че не са налице наведените основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 1 560 лева с включен ДДС адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което е поискано, за което е представен списък на разноски и чието уговаряне и доказване е доказано с представения договор за правна защита и съдействие, фактура и банково извлечение от сметка. Воден от изложеното съдът