Решение № 7585 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. В. И., чрез адв. Л. Босаков, против решение № 4105/01.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10272/2025 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която не е уважена исковата ѝ молба. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се преценката на съда по чл. 52 ЗЗД, като счита, че съдът неправилно не е уважил иска в неговия пълен размер. Иска се отмяна на оспорената част от решението, уважаване на исковата молба изцяло или връщане на делото на първоинстанционния съд за доказване на понесените неимуществени вреди чрез назначаване на съдебно-психологична експертиза. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание И. се представлява от адв. Босаков, който поддържа касационната жалба и моли за отмяна на оспорената част от съдебното решение. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез юрк. А. Алипиева, в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и иска да се остави в сила обжалваната част от решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението в обжалваната част, като правилно, следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по подадена от Г. В. И. искова молба против Столична дирекция на вътрешните работи, с която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, причинени ѝ от незаконосъобразни действия на служители на СДВР - нанесен побой от полицейски служители при задържането ѝ, осъществено на 03.10.2020 г. С постановеното решение Административен съд - София-град осъдил СДВР да заплати на Г. И. В. сумата от 3500 лева, или 1789 евро, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразни действия на служители на СДВР при задържането ѝ на 03.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяването на незаконосъобразните действия 03.10.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърлил иска до пълния му заявен размер от 40 000 лева. Административният съд осъдил И. да заплати на Дирекцията и сумата от 80 лева, или 41 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на АССГ, а СДВР е осъдена да заплати на И. сумата от 650 лева, или 332 евро, представляваща платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на АССГ. Касационната жалба е насочена само против отхвърлителната част от съдебното решение. Осъдителната част, като необжалвана, е влязла в законна сила. От фактическа страна съдът установил, че на 03.10.2026 г. Г. И. е задържана от полицейски служители в жилището си, находящо се гр. София, след като полицейските органи отишли по сигнал за наркотични вещества. Те се спречкали с лицето М. К., който се намирал в жилището на И.. След като започнали да го бият, И. се опитала да го защити, но била пребита в собственото си жилище от полицейските служители, които след това я извели в коридора на блока и пред свидетели от съседния апартамент А. Д. и синът и Р., я влачели по земята в локва кръв докато е с белезници и просната по лице на земята. Свидетел на ситуацията станал и бащата на И. - В. И., който я видял с разкървавена уста, боса и с множество наранявания. След това И. е отведена в 5 РУ и задържана за 24 часа. На 05.10.2020 г. И. посетила съдебен лекар, който ѝ издал Съдебно-медицинско удостоверение, видно от което при прегледа ѝ са установени: кръвоизлив под конюнктивата на лявото око, кръвонасядане на лявата скула, охлузвания над горната устна, кръвонасядане и оток на горната устна в ляво, кръвонасядания на десния лакът, охлузвания на левия лакът, кръвонасядания двустранно по китките, кръвонасядане на седалището в дясно. В медицинското свидетелство е изложено, че посочените травми, причинили болка и страдание, се дължат на действието на тъпи предмети и можело да се получат по време и начин, както съобщавала ищцата. По отношение на претендираните неимуществени вреди съдът посочил, че същите се изразяват в множество болки и страдания в следствие от получените множество наранявания по лицето и тялото на И.. Тези болки започнали със самото причиняване на телесната повреда, датираща от 03.10.2020 г., продължили като пречели на И. да може да приема нормално течности и храна за период от 30 дни (до 03.11.2020 г.), като също така тя изпитвала и болки при движение и не била в състояние да упражнява нормално работната си дейност, както и други житейски и битови дейности свързани с отглеждането на децата си в продължение на два месеца. Отделно от горното, И. изпитвала постоянен посттравматичен стрес и уплах, че може да последват нови репресии от страна на органите на властта срещу нея, поради което загубила доверие и изпитвала страх от тях, имала нарушен сън - стряскане и скачане на сън, кошмари, свързани с побоя и задържането. Предпочитала да си стои повече вкъщи, нямала желание да излиза и да се среща с хора, изпитвала страх да бъде навън. Случвало се да получава внезапно сърцебиене, недостиг на въздух, замайване, което наподобявало панически пристъп. Посочено е още, че след задържането на Г. В. И. е повдигнато обвинение за хулиганство, за което е оправдана по НОХД 1020/2024 г. по описа на СРС. АССГ изискал делото и го приложил като доказателство по делото. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени доказателства, така и гласни такива – свидетел Л. Г., доведен от СДВР, и свидетел М. Р., доведена от ищцата по делото. По отношение на свидетелските показания на Г. съдът приел, че същите не следва да се кредитират в цялост, за разлика от тези на Р., защото той е служител към ответника и дава противоречиви данни от тези, дадени по НОХД 1020/2024 г. От показанията на Р. се установявало психическото и емоционално състояние на И. след задържането ѝ и нанесения ѝ побой. При тези фактически установявания, от правна страна съдът приел, че искът е доказан по основание, доколкото са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – налице са незаконосъобразни действия на служители към СДВР, реално настъпили неимуществени вреди от вида на твърдените от И. и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразните действия. Административният съд посочил, че от събраните гласни и писмени доказателства не се установяват конкретни незаконосъобразни действия на служители към СДВР, извършени във връзка със задържането на И.. Затова административният съд се позовал на посоченото в НОХД 1020/2024 г. по описа на СРС, изводите на съда по посоченото дело и дадените свидетелски показания. Изложено е, че в мотивите си СРС посочва, че показанията на свидетелите М. К., Е. Р., Я. В., В. И., А. Д. и Р. Б. са в достатъчна степен последователни, логични и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги е кредитирал изцяло. Показанията на свидетелите Р., Д. и Б. били лишени от аргументи за предубеденост или заинтересованост. Не така стои въпросът с показанията на служителите на СДВР, единият от който е свидетел и по процесното дело на АССГ. По отношение на свидетелските показания на полицейските служители, административният съд посочил, че участвалите в задържането на И. при даването на показанията пред СРС, нито един от тях не е бил с убедителен или с ясен спомен от случилото се, въпреки краткото време между задържането и разпита по делото, докато пред АССГ Г. давал конкретни отговори и разказвал с подробности за случилото, твърдейки с увереност, че никой не е упражнил насилие на Г. И. по време на задържането ѝ, което е странно, предвид отдалечеността във времето на процесното дело на АССГ. Въз основа на горното, първоинстанционният съд приел, че в кориците на НОХД № 1020/2024 г. по описа на СРС и в изложените от съда мотиви към постановената присъда, се съдържат достатъчно доказателства за това, че полицейски служители на 05 РПУ-СДВР са упражнили прекомерна сила спрямо Г. И., причинявайки ѝ описаните в съдебно-медицинското удостоверение травми. Посочено е, че по делото има данни за вербална агресия и арогантност от страна на И. спрямо полицейските служители, но не и данни за физически действия спрямо тях, налагащи употребата на сила при задържането ѝ. Въз основа на писмените и гласни доказателства по делото, административният съд приел, че полицейските органи към СДВР са използвали физическа сила в степен, която не е била необходима, като са причинили травматични и емоционални увреждания на ищцата. Първоинстанционният съд приел за безспорно нанасянето на Г. И. както на телесни повреди, така и на емоционално страдание. Последните са накарали лицето да изпитва страх, физически дискомфорт, унижение, тревожност и психическо натоварване. Всичко това довело до уронване на човешкото ѝ достойнство, което представлява неимуществена вреда. Съдът приел, че е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразните действия на органи и служители на СДВР и настъпилите вреди, поради което приел иска за доказан по основание, но не и до размера, който е предявен. Така, съобразявайки чл. 52 ЗЗД, вида, интензитета и продължителността на претърпените от Г. В. И. неимуществени вреди, както и практиката на ЕСПЧ, АССГ определил справедлив размер на дължимото обезщетение в размер на 3500 лева, или 1789 евро, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 40 000 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи. Относно размера на присъденото обезщетение е съобразил съдебната практика, в т.ч. и тази на ЕСПЧ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административният съд правилно е приел, че в случая по делото безспорно е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители при СДВР. Решаващият съд е обосновал подробни и верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, съдебният състав препраща към мотивите на постановения от АССГ съдебен акт. Въз основа на приетите доказателства, по делото безспорно се установява, че полицейските органи в нарушение на чл. 86, ал. 4 ЗМВР са използвали физическа сила в степен, която не е била необходима, като са причинили множество, макар и леки травматични увреждания на ищцата. Първоинстанционният съд е приел за безспорно нанасянето на Г. И. както на телесни повреди, така и на душевни и емоционални страдания. Последните са накарали лицето да изпитва страх, притеснение и безпокойство, което представлява неимуществена вреда. Спорът в момента е относно определения размер на претендираното от И. обезщетение, като според настоящата касационна инстанция, присъденият размер е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и същият е правилно определен. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. По делото безспорно е доказано, че Г. И. е понесла неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални, така и във физически болки и страдания. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на уврежданията и отражението им върху И., поради и което се явява правилен. Обезщетение в размер на 3500 лева, или 1789 евро, е съответно на установеното със съдебната практика на ВАС и има репариращо ниво при подобни случаи, като са съобразени и социално-икономическите условия в страната през съответния исков период. В правната теория е прието, че обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за тяхното пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Така, с оглед характера на претърпените вреди, интензитета и продължителността на търпенето им, доказаните душевни страдания и общото психическо и физическо състояние на Г. И., като резултат от противоправното действие на служители на СДВР, съдът намира, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева, или 1789 евро, е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите негативни последици за лицето, съобразена е съдебната практика, в т.ч. и на ЕСПЧ. Въз основа на изложеното до тук следва, че касационната жалба, подадена от Г. В. И. е неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба - СДВР, при своевременно направено искане, в размер на 100 евро. Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,