Решение № 3934 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11788/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество /ДМОС/, чрез юрк. Н. Георгиева срещу решение № 32303 от 03.10.2025г. по адм. дело № 5879/2025г. на Административен съд София - град /АССГ/. С обжалваното решение е обявена нищожността на Заповед № З-250/16.05.2025 г. на директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ – МВР, с която Б. Е. Х. - началник в "Мисии на международни организации" в отдел "Интерпол и мисии на международни организации" при дирекция ДМОС е командирован в Гранично полицейско управление – Русе към Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР за периода от 19.05.2025 г. – 17.06.2025 г. В касационната жалба са въведени твърдения, че съдебното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По същество твърденията са за неправилно тълкуване и разбиране на Заповед № 8121з-1255/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи, като се твърди, че директорите на дирекции могат да командироват служители, заемащи ръководни и изпълнителски длъжности в ръководените от тях дирекции. Моли за отмяна на съдебният акт и отхвърляне на жалбата срещу Заповед № З-250/16.05.2025 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, чрез юрк. Георгиева навежда доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на АССГ в частта за разноските, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по касацията. Ответникът - Б. Е. Х., чрез процесуален представител адв. Живков, в писмен отговор и становище по делото оспорва касационната жалба. По съществото на спора се поддържа, че директорът на дирекция не може да командирова служители в друга дирекция, нито да предоставя служители за изпълнение на функции, които принадлежат на други структури. В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. Живков. Иска се оставяне в сила на оспореното решение като правилно, както и присъждане на сторените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не на посочените в нея основания. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че Б. Е. Х. е изпълнявал длъжността „началник на сектор“ в „Мисии на международни организации“ към отдел „Интерпол и мисии на международни организации“ при ДМОС – МВР, съгласно заповед № 8121К-5048/11.12.2015 г. С процесната Заповед № З-250/16.05.2025 г. на осн. чл. 46, ал.1 и ал.2 и чл.181а от ЗМВР и чл.10, ал.1 от Наредба за командировките в страната, главен инспектор Б. Х. – началник на сектор „Мисии на международни организации“ при дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ – МВР е командирован в Гранично полицейско управление – Русе към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе при ГДГП – МВР за периода от 19.05.2025 г. до 17.06.2025 г., включително. За да прогласи нищожността на Заповед № З-250/16.05.2025г., първоинстанционният съд е приел, че същата противоречи на чл.10, ал.1 от Наредба за командировките в страната, според който заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице. Според съда в конкретния случай, работодател на Х. е министърът на вътрешните работи. Видно от т. 3 на приложената по делото заповед № 8121з-1255/12.09.2024 г., министъра на вътрешните работи, е упълномощил директора на ДМОС да командирова държавни служители по чл.143, ал.1, т.3 и 6 от ЗМВР в ръководената от него дирекция, съгласно чл.181а от ЗМВР и чл.10 от Наредбата за командировките в страната. Предвид заповедта за оправомощаване съдът извел извод, че директорът на ДМОС не е бил компетентен да командирова служител от неговата дирекция в звено към друга дирекция, каквото е Гранично полицейско управление – Русе към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе при ГДГП – МВР. Така постановеното съдебно решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Оспорената заповед № З-250/16.05.2025г. е издадена от директор на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" - МВР на основание чл.46, ал.1 и ал.2 и чл.181а от ЗМВР, чл. 10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната, във връзка с МЗ №8121з -168/20.02.2025г. и докладна записка рег. № 3282р - 13593/13.05.2025г. Цитираната в оспорения акт заповед на министъра, от която издателя му черпи правомощия за издаване не е представена по делото. Представена е друга заповед №8121з - 1255/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на директора на ДМОС да командирова държавни служители по чл.143, ал.1, т.3 и 6 ЗМВР в ръководените от тях дирекция, съгласно чл.181а ЗМВР и чл.10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната. За да прогласи нищожността на оспорената пред него заповед за командироване на Х., съдът е обсъдил правомощията на издателя й, произтичащи от заповед №8121з - 1255/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи на която не е налице позоваване в обжалвания акт. В придружително писмо на директора на ДМОС от 06.06.2025г., с което преписката по издаване на заповедта е изпратена на АССГ е изложено становище и отново е налице позоваване на МЗ №8121з -168/20.02.2025г., от която директора на ДМОС твърди, че черпи права за издаване на оспорената заповед за командироване на служителя. В писмени бележки по делото от 19.09.2025г. от директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" - МВР вече е застъпено становище и е налице позоваване на представената по делото заповед №8121з - 1255/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица за командироване по чл.181а от ЗМВР и чл.10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната. Въпросът от кой акт на министъра, директора на ДМОС, черпи правомощия за издаване на оспорения пред АССГ акт, дали от посочения в самата заповед или от представения по делото е останал неизяснен и оттам изводите на съда, относно компетентността на органа са необосновани. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е указал на ответника по делото, сега касатор, че следва да представи по делото заповед № 8121з - 168/20.02.2025г. на министъра на вътрешните работи, от която директора на дирекция "МОС" твърди, че черпи правомощия да издаде оспорения акт и която заповед изрично е посочена в оспорената заповед за командироване на Б. Х.. Съдът не е указал на ответника, че следва да обясни значението за спора на цитираната заповед, както и представянето на друга заповед на министъра за упълномощаване на директора на ДМОС. Вместо да изпълни задълженията си по чл.170, ал.3 и чл.171, ал. 2 и ал.5 АПК, съдът формално е разпределил доказателствената тежест с определение от 26.06.2025г., приобщил е административната преписка, впоследствие и заповед №8121з - 1255/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на директора на ДМОС и други директори, да командироват държавните служители по чл.143, ал.1, т.3 и 6 от ЗМВР в ръководените от тях дирекции, съгласно чл.181а от ЗМВР и чл.10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната. В нарушение на чл.171, ал.5 АПК, съдът не е съдействал на страните и в частност на директора на ДМОС за отстраняване на неяснотата по въпроса от коя заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване черпи правомощията си да издаде оспорения акт, както и че не е представена по делото, цитираната в обжалвания акт, заповед № 8121з - 168/20.02.2025г. на министъра на вътрешните работи. Допуснатите процесуални нарушения са довели до неизясняване на спора от фактическа и правна страна, както и невъзможност за извършване на проверка по чл.146, т.1 от АПК относно компетентността на издателя на акта. Като е изградил изводите си по този въпрос без да приобщи по делото заповед №8121 -168/20.02.2025г. на министъра на вътрешните работи, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело от своя страна до необосновани правни изводи за липса на компетентност на издателя на оспорения акт и неговата нищожност. С оглед констатираните процесуални нарушения и непопълване на делото с относимите писмени доказателства, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ за попълване на административната преписка със заповед № 8121з - 168/20.02.2025г. на министъра на вътрешните работи, след което да постанови решение съобразно чл.168 АПК. Предвид изхода на спора по искането за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд, съгласно чл.226, ал.3 АПК. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение