Решение № 352 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. И. против решение № 2859/9.7.2025 г. постановено по адм. д. № 397/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № 10-00-887/18.03.2025г, издадена от заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1, чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Полумасивна жилищна сграда № 46“, находящ се в [ПИ] по КК на Стара Загора, който имот е държавна частна собственост, вид на територията горска, с начин на трайно ползване „широколистна гора“. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага доводи, че нареденият за премахване строеж е търпим, както и че заповедта нарушава принципа на съразмерност. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник кмет по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения, сочещи законосъобразност на решението, предмет на жалбата. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Установено по несъмнен начин по делото е, че описаният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – строежът е осъществен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Строежът е разположен върху имот държавна собственост, с начин на трайно ползване „широколистна гора“. Строежът не попада в изключенията по чл. 12, ал. 3 ЗУТ. Не е изпълнена процедурата по чл. 12, ал. 2 от същия закон - не е изработван подробен устройствен план и не е провеждана процедура по промяна на предназначението на терена. Имайки предвид годината на изграждането /1994 г./, строежът не попада в хипотезите на § 16, ал. 1 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Възможната хипотеза е тази по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, съгласно която незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. С оглед изложеното по горе, че не е изпълнена процедурата по чл. 12, ал. 2 ЗУТ сградата не е била допустима по нито по действащите подробни градоустройствени планове към момента на изграждането й /1994 г./, нито към настоящия момент. Освен това за да е търпим строежът, същият следва да е бил деклариран пред одобряващите органи в срок до 31.12.1998 г. По делото нито се съдържат доказателства за подобно деклариране, нито има твърдения от страна на касатора в тази посока. Следователно строежът не може да бъде квалифициран като търпим и правилно е разпоредено същият да бъде премахнат. Не е налице твърдяното нарушение на принципа на съразмерност съдържащ се в чл. 6, АПК. Дори този принцип да бъде разгледан във връзка с чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ премахването на незаконния строеж представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка по смисъла на чл. 8 от КЗПЧОС. Следва да се подчертае, че защитаваните права по чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС, между които, правото на жилище и на собствеността върху него, не са абсолютни. В чл. 8, ал. 2 от Конвенцията са дефинирани границите на допустимата намеса на държавата в правата по ал. 1. От тези граници е видно, че когато ограничението е предвидено в закон, какъвто е настоящия случай и е необходимо в едно демократично общество в интерес обществена сигурност, следва да се приеме, че засягането е пропорционално на целта, за която мярката се налага. Премахването е разпоредено в интерес на обществото, което не допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на предвидените в устройствения закон изисквания. Въведеното от ЗУТ задължение за снабдяване със строителни книжа преди изпълнението на строежите, не е самоцелно - само за да се изпълнят въведени правила, а за да се гарантира, чрез правилното, точно, устойчиво и с необходимата здравина изграждане на даден обект, безопасността и здравето на живущите в него. Нещо повече - в настоящия случай сградата е разположена в имот държавна собственост с начин на трайно ползване „гора“. Ако се приеме тезата на касатора, то би се стигнала до абсурдната и правно неприемлива ситуация да не могат да бъдат премахнати незаконни строежи, разположени в произволно избрани от извършителите им терени, само защото тези строежи са техни жилища. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд – Стара Загора е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 102, 26 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,