Определение № 2528 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 508/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адв. К. Захариев, против определение № 7469 от 07.09.2023 г. по адм. дело № 786/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Не е съгласен с изводите на съда, че не е заинтересовано лице, което има право да обжалва процесната заповед в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Моли за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноските направени в касационната инстанция. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез гл. юрк. В. Маринова – Кръстева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът – Д. Николов, чрез адв. Д. Влаевски, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излага доводи, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалбата на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу заповед № РА50-903/01.11.2022 г. на главния архитект на Столична община и е прекратил производството по адм. дело № 786/2023 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването. Установено е, че с Нотариален акт (НА) за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в книгите по вписванията с вх. рег. № 10795/25.03.2011 г., като Акт № 120, том XXVI, дело № 5488/2011 г. и правоприемство чрез вливане на търговското дружество „Имо Централен Офис“ ЕАД (удостоверение с изх. № 20190104122648/04.01.2019 г. на Агенцията по вписванията), жалбоподателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД“ се легитимира като собственик на УПИ III 1405 „За бизнес сграда, шоурум и автосервиз“, кв. 2, м. „Малинова долина – Околовръстен път“ (в.з. „Малинова долина – Бункера – 1-ва част), целият с площ 17661 кв. м., заедно с изградената в имота Административна сграда с разгърната застроена площ (РЗП) 29880 кв. м. с шест надпартерни етажи, разделени визуално в три сектора „А“, „В“ и „С“, партерен етаж и подземен гараж на кота – 3.90. Установено е също от НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в книгите по вписвания с вх. рег. № 14899/20.04.2010 г. като Акт № 156, том XXXVII, дело № 8283/2010 г., НА за продажба на идеални части от недвижим имот, вписан в книгите по вписвания с вх. рег. № 30822/14.05.2021 г. като Акт № 38, том LXXVIII, дело № 23483/2021 г., Скица на ПИ № 15-562455/09.08.2018 г. и Скица на ПИ № 15-85747/29.01.2021 г., че заинтересованата страна – Д. Николов, по чиято инициатива е започнало производството по одобряване на ПУП – ПР и ПЗ, е собственик на ПИ с идентификатор 68134.2045.2994, целият с обща площ 2055 кв. м. Първоинстанционният съд е отбелязал, че в разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ изрично и изчерпателно е изброено кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП: 1) имотите – предмет на самия план; 2) съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3) съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4) съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; 5) имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване (ДВ, бр. 25/2019 г.). За изясняване на фактите по делото и за установяване на допустимостта на жалбата, съдът е приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От нея се установява, че по силата на действащия План за улична регулация (ПУР) за кв. 2, м. „Малинова долина – Околовръстен път“, част от стария имот с идентификатор 68134.2045.1865 е отреден за улица, а останалата част е неурегулирана, като впоследствие са обособени ПИ с идентификатори съответно 68134.2045.2994 и 68134.2045.2995. Планът за застрояване в УПИ XI – 2995 „За Жс, Оо, офиси и магазини“ предвижда пететажна постройка с височина до 15 м., разположена свободно – на разстояние от регулационните граници към съседните УПИ и дълбочина на застрояването 32 м. В имота е предвиден и подземен гараж. С процесния проект за ПУП не се засягат границите на УПИ III – 1405 „За бизнес сграда, шоурум и автосервиз“ – собственост на жалбоподателя, обособен с регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-50-450/30.04.2004 г. на главния архитект на София. При тези факти съдът е стигнал до извод, че от текстовата и графичната част на административния акт УПИ III – 1405 не е предмет на плана. С одобрения ПЗ не се предвижда свързано застрояване със съседните имоти, включително на границата с УПИ III – 1405 и в административния акт не се допускат намалени разстояния към съседните имоти. Съгласно приложимата нормативна уредба (чл. 31, ал. 5 от ЗУТ) нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и ал. 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. В случая графично измереното разстояние към двете странични регулационни граници е 10 м. и 8.5 м. Според заключението на експертизата е спазено и разстоянието към дъното на имота – 6 м. Съдът е приел, че няма промяна в предназначението на имота – предмет на ПУП, като се е позовал на нормата на чл. 8 от ЗУТ, според която конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях може да бъде за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Имотът – предмет на плана, не е бил в регулация и няма конкретно предназначение, попада в границите на ОУП, според предвижданията на който се намира в зона Смф 1, и предвиденото с проекта застрояване не противоречи на зона, в която се намира УПИ XI – 2995. От доказателствата по делото и заключението на СТЕ, съдът не е установил с процесния ПУП – ПР и ПЗ да се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателя УПИ III – 1405, което е обосновало извод за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес от оспорването. Определението е правилно. Настоящият състав счита, че за жалбоподателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не е налице правен интерес да оспорва процесната заповед № РА50-903/01.11.2022 г., тъй като липсват основанията по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Имотът на жалбоподателя не се засяга от одобрения ПР на ПИ с идентификатор 68134.2045.2995 по КККР, не се предвижда свързано застрояване със съседния имот, не се допускат намалени разстояния към съседните имоти, не се променя предназначението на имота, предмет на плана и не са въведени ограничения в режима на ползване и застрояване. Липсва твърдяната от частния жалбоподател хипотеза на т. 4 от чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. С одобрения план процесният имот се урегулира за първи път и се определя предназначението му „за жилищно строителство, обществено обслужване, офиси и магазини“, каквото е предназначението му по ОУП на гр. София, съответно не се променя начинът на ползване. Фактът, че същият е бил земеделска земя не води до извод за промяна на предназначението по смисъла на ЗУТ. Промяната на предназначението на земеделска земя се извършва с изричен акт на административен орган по ЗОЗЗ, а не с одобрения ПУП. Гореизложеното налага извода, че с оспорената заповед предназначението на имота не е променено. Настоящият състав счита за неоснователно възражението, че с ПУС се предвижда изменение на уличната регулация от т. 111в до т. 511в, като се променя профилът на улицата с цел регламентиране на „вход-изход“ към новия УПИ XI и това засяга имота на жалбоподателя. С предвиденото изменение се осигурява само изход към улицата, без да се засяга имотът на жалбоподателя. Липсва и твърдяната от жалбоподателя хипотеза по чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, доколкото нито от административния акт, нито от заключението на СТЕ може да се установи ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателя. С оглед изложеното изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от оспорването на процесната заповед, което влече след себе си недопустимост на оспорването, са правилни, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника - главният архитект на Столична община, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на Столична община следва да се присъди 50 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,