Решение № 8928 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12866/2011 г.

Решение № 8928 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12866/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мери Иванова Георгиева, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Баров, против Решение № 3935/11.08.2011 г. по адм. дело № 4039/2010 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу РА № 20009055876/7.12.2009 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 677/11.05.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта на определените с него задължения по ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2003 г., до размер на 6 883.80 лева данък, ведно със съответните на тази сума лихви, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му - юрисконсулт Господинова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил частично оспорения от Мери Георгиева РА № 2000905876/7.12.2009 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 677/11.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП по ЗОДФЛ (отм.), за д. п. 2003 г., в частта на определените с него задължения по ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2003 г., до размер на данъка от 6 883.80 лв., ведно с лихвите върху тази сума, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е анализирал доказателствата по делото и установените въз основа на тях данни, при което е приел: налице са предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи и за определяне на данъчната основа за облагане доходите на ревизираното лице за 2003 г., по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК; налице е уведомление изх. № 10-94-13-156/7.10.2009 г. по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, връчено на жалбоподателката на 8.10.2009 г.; РА е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила; при изследване паричния поток на приходите и разходите на ревизираното лица за 2003 г. данъчните органи не са допуснали нарушение на материалния закон, като са включили в разходната част, поради недоказаност на произхода им, внесените от лицето парични суми в евро и` в долари по сметки в "ЦКБ" - АД и в "Уникредит - Булбанк" АД, с изключение на сумата от 5 000 лв., предоставена от бившия съпруг на жалбоподателката. Съдът е отхвърлил възражението й за произхода на тези суми като предоставени от бивш съпруг и от депозити от чуждестранни банки, като недоказани. За парични суми от бивш съпруг е приел, че не са установени данни за внасяне на територията на РБ лично или чрез упълномощено лице на валута или лева, над 5 000 лв. за 2003 г., нито пък извършени банкови преводи от негови сметки по сметки на жалбоподателката в РБългария, няма и подадени декларации от същия за внос на такива суми, над 5000 лв., съгласно изискванията на тогава действащия Валутен закон. Приел е, също, че не е доказана връзката между депозита на жалбоподателката във ФРГ от 1999 г. със внесените суми по банкови сметки в РБългария през 2003 г., поради липса на данни за извършен внос на такива суми и за извършен превод по банков път. Поради това и данните за налични парични авоари на бившия съпруг Барутчийски по банкови сметки в САЩ, съдът е уважил жалбата до размер на 5 000 лева предоставени парични средства, за които няма изискване за деклариране при вноса им в България, с която сума е извършил корекция на разходната част от паричния поток, съответно на данъчната основа и на дължимия ДДФЛ по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. до размер на сумата от 6 883.80 лв., вместо установената с РА сума на данъка от 8333.80 лв. Така постановеното решение е правилно. Липсват касационни основания за отмяната му, като неправилно. По делото предмет на установяване са били доходите за облагане на физическото лице-касатор по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2003 г. Съдът е подложил на анализ и преценка събраните по делото доказателства, относими към този предмет на установяване, при което съобразно установените факти е приложил правилно материалния закон. В тази връзка неоснователно се поддържа от касатора, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не са констатирани от съда, имайки предвид нарушението на чл. 124, ал. 1 от ДОПК - липса на връчено уведомление за извършване на ревизия при особени случаи, по реда на чл. 122 от ДОПК. Това оплакване, като възражение, е направено и пред първоинстанционния съд, който въз основа на данните по ревизионната преписка, е отговорил, че е неоснователно. Видно от изготвено уведомление с изх. № 10-94-13-156/7.10.2009 г. на ТД на НАП - София до ревизираното лице /на л. 89 - 91 от преписката/, същото му е връчено на 8.10.2009 г. лично срещу подпис. Неоснователни са и останалите оплаквания, относно наличието на доказателства за произхода на средствата по депозитните сметки в банки, които съдът неправилно не е взел предвид. Видно от мотивите към обжалваното решение, съдът е изложил фактически и правни изводи защо не приема възраженията на жалбоподателката за произхода на тези средства за основателни. Настоящият състав споделя тези изводи. Данните по делото оборват твърденията на касатора за произхода на процесните парични суми по сметки в банки, на името на Мери Иванова Георгиева за данъчен период - 2003 г. Пред първоинстанционният съд последната е твърдяла, че тези суми са й предоставени от бивш съпруг и по депозити от чуждестранни банки, а в касационната жалба се поддържа, че са предоставени от заеми на бивш съпруг и от продажба на недвижим имот, т. е. пред касационната инстанция същата не поддържа произход от чуждестранни банки. Същевременно не сочи доказателства, установяващи заемните средства от бивш съпруг. Наличието на банкови сметки в САЩ от бивш съпруг на касатора за 2003 г. не е доказателство, че същите са предоставени в собственост или в заем на самия касатор през 2003 г., в размери на направени от него банкови депозити, установени от ревизията. Липсата на доказателства за внасянето им в РБългария, над сумата от 5 000 лв., и за реалното им предоставяне във владение /държане/ на касатора или за осъществени банкови преводи от САЩ по сметки на касатора в РБългария за 2003 г., правят законосъобразни изводите на решаващия съд за недоказаност на произхода на разходните средства от внесени в банки суми по депозити на касатора. По отношение на сумата от продажба на имот в гр. София за 2003 г., в размер на 33 850 лева, също неоснователно се поддържа, че не е взета предвид от съда и органа по приходите. Видно от изготвения паричен поток на приходите и разходите на ревизираното лице за 2003 г. тази сума е отчетена като приход и впоследствие включена при изчисляване на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като разлика между приходи и разходи. Неоснователно е и поддържаното оплакване за необсъждане на заключението на ССЕ. Съдът е анализирал това заключение, но е отчел, че същото не може да бъде кредитирано, тъй като с него се прави разлика между отчетените парични потоци по РА, в разходната част, спрямо внесените в банки парични суми, със същите, отчетени като приходи от банките. Различният начин на отчитане на тези парични средства за данъчни цели и за цели на кредитните институции, не води до промяна на съставения от органа по приходите разходен паричен поток, поради което правилно съдът не е взел предвид това заключение. От изложеното следва, че обжалваното решение, в отхвърлителната му част, се явява валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да се остави в сила. Съобразно този резултат по касационното обжалване и направеното искане от ответника, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на същия разноски по делото, в размер на 525.35 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,