Решение № 7777 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Р. И. С. от гр. София, срещу Наредба № Е-РД-04-1 от 12.3.2020 г., издадена от Министъра на енергетиката / oбн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г. /Наредбата/. По реда на чл. 189 ал. 2 АПК на страната на жалбоподателя са присъединени към оспорването К. И. Б., С. С. Г., К. С. Х., Л. Л. К., С. С. Т., Б. И. П., А. М. Р., М. В. Б. и Й. З. Б.. Жалбоподателят твърди, че подзаконовият нормативен акт е нищожен, алтернативно незаконосъобразен. Релевира твърдения, че оспорената наредба е „недопустимо издадена“, при превишаване на правомощия от страна на министъра на енергетиката. Наред с това поддържа, че липсата на част от изискуемото съдържание на мотивите по чл.28, ал.2 от Закона за нормативните актове, е нарушение на изискванията за форма. Моли съда да съобрази решение № 7276/03.07.2023г. по адм.д. № 746/2021г., включително всички констатирани факти относно издаването на процесната наредба. В множество допълнителни молби, депозирани по делото, както и в съдебно заседание лично и чрез упълномощения процесуален представител адв. В. Янев, жалбоподателят допълнително развива тезата си за нищожност, алтернативно- за процесуална и материалноправна незаконосъобразност на оспорения нормативен акт. Акцентира се и върху твърдението, че с наредбата е заобиколено правото на Европейския съюз и по- конкретно решение № С-760/23, в което се постановява, че, за да е допустимо начисляването на индивидуални разходи на потребителите, трябва да има прозрачност и точност на отчитането. По наведените оплаквания се отправя искане за прогласяване нищожността на Наредбата, алтернативно- за отмяната й в цялост, като незаконосъобразна и несъответна на материалния и процесуалния закон. Присъединените лица на страната на жалбоподателя също поддържат становища за нищожност, алтернативно- незаконосъобразност на Наредбата по аргументи с противоречието им на нормативни актове от по – висока степен, в частност с правилата на чл. 155 от Закона за енергетиката, както и целите и принципите на този закон. С. С. Г. лично в съдебно заседание, К. С. Х., лично в с.з.и чрез упълномощения адвокат В. Иванов, Л. Л. К., чрез пълномощника адвокат Д. Стоянов, С. С. Т., лично в с.з., Б. И. П., лично в с.з. и чрез адвокат А. Славчев, и А. М. Р., лично в с.з., като допълнително се мотивират в писмени бележки, депозирани по делото. Присъединеният към оспорването Й. З. Б., редовно призован, е депозирал писмени защити от 20.01.2026г., 05.02.2026г. и от 14.04.2026г., в които излага подробни доводи досежно незаконосъобразността конкретно на разпоредбата чл.70, §2 от Наредбата и моли за нейната отмяна. Ответникът Министърът на енергетиката чрез процесуалните си представители юрк. И. Д.- Лакова и юрк. Т. Перничева, в съдебно заседание и в депозирана писмена защита, изразява становище за неоснователност на оспорването и законосъобразност на Наредбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на оспорването. По искането на Р. С. за поправка и допълване на протокола от о.с.з. на 10.02.2026г. В срока за произнасяне по съществото на спора, жалбоподателят е депозирал молба до съдебния състав с формулирани искания с правно основание чл.151 ГПК вр. чл. 144 АПК. Препис от тази молба е изпратен на останалите страни в производството с възможност за изразяване на становище по нея. Постъпил е писмен отговор от А. Р., от който, обаче, се установява, че не съдържа становище по това искане, а отново се навеждат съображения по съществото на спора. Постъпило е становище от С. Г., в което се сочи, че са налице основанията за поправка на протокола. К. Х. е депозирал молба, от изявленията в която може да бъде формиран извод, че искането до съда е за постановяване на акт по съществото на спора. Без да бъде възпроизвеждано дословно съдържанието на молбата, съставът намира за необходимо да посочи следното: На първо място, сочената техническа грешка при изписването на адм.д. № 6870/2025г. /вместо № 6879/2025г./ е поправена с определение по настоящото дело от 20.10.2025г. На следващо място, по реда на чл.151, ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК може да се иска, респективно да се допусне промяна в удостоверената от съдебния протокол валидно изразена воля и същност на извършените процесуални действия от съдебния състав досежно постановените от него диспозитиви и определения, но не и прередактиране /преформулиране/, каквото по същество се търси с молбата за поправка и допълване в случая. Искания за езиково прередактиране на съдебния протокол, без да се променя същността на удостоверените изявления и действия, извършени в заседанието, са извън предмета на дължимата преценка по реда на чл.151, ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК, поради което са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. По допустимостта на оспорването: Оспорването е допустимо- насочено е срещу подзаконов нормативен акт, който съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК може да бъде оспорен без ограничение във времето, от лица с правен интерес – потребители на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, каквото качество по отношение на жалбоподателя и присъединените лица, по чието оспорване е образувано производството, е установено. Предметен обхват на настоящото дело: Предмет на настоящото производство е валидността, респективно законосъобразността на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, която е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗНА и попада в дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК. Предвид последователно поддържаните искания от страна на жалбоподателите, включително и във фазата на устните състезания, съставът да се произнесе и по валидността/ законосъобразността на Методиката- Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.3.2020 г., издадена от Министъра на енергетиката, съдът още веднъж дължи да подчертае следното: С няколко определения по хода на делото, както и с протоколно определение от с.з. на 10.02.2026г. по настоящото дело е очертан предмета на спора, в който не попада визираната Методика. За разглеждане е прието оспорването на Наредбата във вида и редакцията й към момента на подаване на жалбата от Р. С., по която е образувано настоящото съдебно производство. Преди образуването на настоящото дело, по жалба на А. М. Р. срещу Методика за разпределение на топлинната енергия към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, вече е образувано адм.д. № 7512/2023г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с искане за прогласяване нищожност, алтернативно отмяна на Методиката- Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата в нейната цялост. С определение от 05.07.2024г. по адм.д. № 7512/2023г. производството по това дело е спряно до приключване на настоящото административно дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. По съществото на спора: Съгласно препращащата норма на чл. 196 АПК за неуредените в този раздел случаи се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, поради и което съгласно чл. 168 АПК настоящата първа инстанция по оспорване следва да провери законосъобразността на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт на всички оспорвания по чл. 146 АПК, а именно относно компетентността на органа, издал наредбата; спазване на установената форма; допуснати ли са съществени нарушение на административнопроизводствени правила; налице ли е или не противоречие с материалноправни разпоредби и досежно съответствието с целта на закона. По компетентността на органа, издал подзаконовия нормативен акт: Съгласно чл. 125 ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ в относимата редакция от ДВ бр. 14/2015г., „Редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката“. Наредбата е издадена от Министъра на енергетиката, което налага извод, че атакуваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 76, ал. 1 АПК орган, а оттам и за отсъствие на основанието за оспорване по чл. 146, т. 1 АПК, което би могло да обуслови извод за неговата нищожност. По съответствието на акта с административнопроизводствените правила: Преди всичко следва да се посочи, че неоснователно жалбоподателят Р. С. поддържа, че не е имало нормативно основание за издаване на нов нормативен акт- наредба по смисъла на чл.125, ал.3 Закона за енергетиката, предвид невлязлото в сила към датата на приемане на наредбата решение № 11 603/31.07.2019г. по адм.д. № 13721/2017г., на ВАС, шесто отделение. Тези доводи са неоснователни. Не съществува нормативна забрана за приемане на нов нормативен акт или изменението му при висящо съдебно производство. Наред с това, в § 5 от ПЗР на Наредбата изрично е визирана отмяната на Наредба № 16-334/2007г., които изключва твърдяната правна несигурност от паралелното действие на двата акта. Не е налице твърдяното нарушение на чл.10 ЗНА. Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В процеса по изработване на проекта се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Преди внасянето на проекта за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление – на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации. Видно от представената административна преписка, в процеса на изработване на новата Наредба е извършено публикуване на проекта на същата в Портала за обществени консултации, като са публикувани проекта за Наредбата, мотивите, оценката за въздействието и справка за отразяване на становища и предложения. Публикуването е извършено на 13.01.2020г., когато е открито и общественото обсъждане, което е приключило на 13.02.2020г., като по делото е приложена и подробна справка с постъпилите становища и предложения. В тази връзка и предвид това, че съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт е спазена процедурата по чл. 26 ЗНА за публикуване на проекта и придружаващите го документи в Портала за обществено обсъждане, откриване на общественото обсъждане и определяне на срок по чл. 26 ал. 4 ЗНА за становища и предложения, както и справка за постъпилите такива с обосновка /мотиви/ за неприетите предложения. При тези данни съдът намира, че е спазена процедурата по чл. 26 ЗНА. Жалбоподателите поддържат оплаквания за допуснато нарушение на чл.28, ал.2 ЗНА, съгласно която мотивите към проекта за нормативен акт следва да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Оплакванията са частично основателни, поради следното: В представените мотиви относно причините, налагащи приемането на нова наредба, са изтъкнати приети промени в Закона за устройство на територията, предпоставящи нов ред относно предоставянето на изходни данни, необходими за проектирането и присъединяването на строежи към мрежите на техническата инфраструктура, както и постановеното, но невлезнало в сила към момента на изготвяне на проекта за наредба съдебно решение № 11603 от 31.07.2019г. по адм.д. № 13721/2017г. на ВАС, с което са прогласени за нищожни част от разпоредбите на предходната Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007г., а друга част са отменени. Целите, посочени в мотивите към проекта за нова наредба /чл. 28 ал. 2 т. 2 ЗНА/, са уредбата да се приведе в съответствие с изискванията, съобразно измененията в ЗУТ, както и да се прецизират разпоредбите, регламентиращи дяловото разпределение на топлинна енергия. По т. 3 на ал. 2 на чл. 28 ЗНА в мотивите е прието, че прилагането на наредбата няма да е обвързано с разходи от държавния бюджет, а с оглед на очакваните резултати е посочено, че се очаква намаляване на административната тежест при присъединяване на клиенти и/или производители към топлопреносната мрежа на топлофикационните дружество /чл. 28 ал. 2 т. 4 ЗНА/. По отношение на изискването за мотивировка по чл. 28 ал. 2 т. 5 ЗНА относно съответствието с правото на Европейския съюз, в мотивите е посочено, че с проекта за наредба не се транспонира европейско законодателство и е в съответствие и не нарушава основни принципи на правото на ЕС, касаещи присъединяване на новопостроени или съществуващи сгради на битови и небитови производители. Настоящият състав намира, че изтъкнатите от органа причини за издаване на Наредбата са обвързани основно с изменения на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и не са информационен източник относно разрешенията, дадени с обжалваните разпоредби, т.е не изпълнено в достатъчна степен изискването на чл. 28 ал. 2 т. 1 и т.4 ЗНА. В този смисъл е и решение № 1037/ 10.02.2025г. по адм.д. № 85/2024г. на петчленен състав на ВАС, втора колегия, с което е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС, II отделение, по адм. дело № 746/2021 г., с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката. Настоящият състав не намира основание да се отклони от това становище. Изложените мотиви действително се свеждат до приети законодателни промени в ЗУТ с въведени нови изисквания относно процеса на присъединяване към топлопреносната мрежа и бланкетното посочване, че същите се отнасят и до подобряване на разпределението. Съпоставката на атакуваните текстове, с посочените по-горе, относими части от мотивите и доклада, налага извода, че изложените мотиви не отговарят на всички императивни изисквания по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Изложените обобщени съображения не покриват изискването за конкретно и самостоятелно мотивиране на част от оспорената Наредба, не са разгърнати диференцирано причините, които налагат приемането й, и не е извършен задълбочен анализ на очакваните резултати. Предвид следващата от нормативните изисквания финансова и административна тежест за засегнатите от Наредбата лица, принципът за правна сигурност предпоставя трайност и устойчивост на уредбата, а не непрекъснат динамичен процес на лишени от сериозно предварително проучване и обосновка изменения. Наред с това, не е изпълнено и изискването на чл. 28 ал. 2 т. 5 ЗНА. Не е направен анализ за съответствие на проекта с правото на ЕС. От една страна е посочено, че с Наредбата не се транспонира право на ЕС, а от друга, бланкетно е посочено, че наредбата не противоречи на правото на ЕС и то при наличие на постановено решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 05.12.2019г. по преюдициално запитване по присъединени дела С – 708/2017г. и С – 725/2017г., в което е дадено задължително тълкуване относно съвместимостта на българската правна уредба на топлоснабдяването с Директива 2011/83/ЕС и с Директива 2012/27/ЕС. Изводът на настоящия състав, с който по същество изцяло се възприема този, формиран в мотивите на горепосочените съдебни актове на тричленния и петчленния състав на ВАС, е, че е налице европейска регламентация, която не е отчетена и не е направена оценка за съответствие на проекта за изцяло нова наредба с правото на ЕС. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че мотивите на оспорената наредба, не съдържат информация в пълнота относно всички изискуеми елементи, визирани в чл. 28, ал. 2 ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост и стабилност, като този извод не се променя от обстоятелството, че в мотивите към проекта са посочени целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата наредба. По оплакванията за противоречие с материалноправни разпоредби: Конкретно по доводите за материална незаконосъобразност следва да се посочи, че една част от тях представляват общи теоретични постановки и общи твърдения, по които съдът не дължи произнасяне. Както бе посочено по- горе, преобладаващата част от доводите касаят законосъобразността на Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост – Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата, която е предмет на разглеждане по адм. дело № 7512/2023 г., на ВАС, четвърто отд. А. Р., от своя страна, в депозираните няколко писмени становища, е релевирал оплаквания, които се отнасят до Наредба за допълнение на процесната наредба /обн. ДВ, бр. 42/25г./, която е предмет на разглеждане по адм.д. № 6359/2025г. по описа на ВАС, второ отделение. С оглед очертания по- горе предмет на настоящия спор, съдът ще се спре на тези оплаквания, които визират конкретни разпоредби от Наредбата. Оспорващият С. Т. твърди, че с Наредбата е „изключено договорното начало“, регламентирано в чл.38а и чл.38б от ЗЕ, както и че тя е в противоречие с Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи. Оплакването е неоснователно. Сключването на писмен договор между страните /производител/доставчик и клиент на топлинна енергия/ е предвидено в чл.38 и чл.40 от Наредбата като задължително условие за действителност на търговските отношения. Неоснователно е твърдението на Й. Б., че с нормата на чл.70, ал.2 от Наредбата е противоконституционна и незаконосъобразна. Доводът за противоконституционност е извън правораздавателната компетентност на ВАС. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ единствено Конституционният съд разполага с правомощие да се произнася по искания за установяване на противоконституционност на законите, и то само в случаите, когато е сезиран за целта от някой от субектите, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията, сред които оспорващият не попада. Нормата не и и материално незаконосъобразна. С нея е предписано, че „Всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл.139б ЗЕ за отчитане показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет“. При тази нормативна уредба, не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя Б., че липсва пропорционалност между преследваната цел и използваното средство. Вярно е, че съгласно ал.4 на същата разпоредба, при недопускане са предвидени определени неблагоприятни последици за абоната. Съдът, обаче, намира, че правна уредба, като тази, разглеждана в настоящото дело, която урежда неблагоприятни последици за частноправните субекти, съставлява съразмерно средство за постигане на определена цел и нейното прилагане е предвидимо за правните субекти, сключили писмен договор за потребление на топлинна енергия, с който са се съгласили да осигурят достъп за отчитане показанията на уредите, който същевременно е и единственият начин за индивидуализиране на задължението. Неоснователни са доводите, подробно мотивирани от оспорващия С. Г., в писмената му защита. Някои от тях са неясни, като например довода за „сериозни нарушения на Регламент 2016/679 за защита на личните данни; приравняване на вещното право с облигационна право“, „съзнателно завоалиране кои са уредите за търговско плащане“, а други не кореспондират с конкретното съдържание на текстове на наредбата /така напр. за „допускане възникването на облигационни отношения без писмен договор- чл.38/. Все пак, във връзка с поддържаните доводи както от този, така и от други оспорващи, за нарушение на правила за защитата на личните данни, съдът намира следното: Обработването на личните данни на лица, които имат качеството на клиент на топлинна енергия, е допустимо в хипотезата на чл. 6, § 1, б. „в“ от Регламент /ЕС/2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/ /ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г./ - обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Голословно е твърдението на Л. К. за противоречие на чл.40 и чл.41 от Наредбата с чл.147а Закона за защита на потребителите. Съгласно чл.40, доставчикът осъществява снабдяването на клиентите с топлинна енергия само при наличие на сключен договор с топлопреносното предприятие и след сключване на договор с клиентите за продажба на топлинна енергия при общи условия, който задължително съдържа определени реквизити, посочени в наредбата. Нормата на чл.147а предвижда, че при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Нормативните текстове са ясни и кореспондиращи си, а оплакването се явява неоснователно. Неясно е поддържаното твърдение от страна на Л. К. в писмената му защита за противоречие на чл.62 от Наредбата с чл.6 и чл.7 от Директива 2011/83/ЕС. От една страна, самият оспорващ посочва, че чл.62 е аналогичен на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката. К. не е мотивирал оплакването си, а при съпоставка на разпоредбите не може да бъде установено как задължението за монтиране на индивидуално средство за дялово разпределение, сред тези, описани в чл.52, влиза в противоречие с Изисквания за предоставяне на информация при договорите от разстояние и договорите извън търговския обект /чл.6 от визираната Директива/ и Изискванията относно формата на договорите извън търговския обект /чл.7 от същата/. Основателно е оплакването на жалбоподателя Л. К., поддържано съвместно с Б. П. и С. Т., за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл.58, ал.2 от Наредбата, поради следното: Съгласно ал.1 на чл.58 от Наредбата, количеството топлинна енергия за технологични разходи в топлопреносните мрежи с топлоносител вода и водна пара за отчетен период се определя като разлика между количествата топлинна енергия, измерени при производителя и при клиентите. От своя страна, оспорената ал.2 предвижда, че количеството топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция са за сметка на топлопреносното предприятие при клиенти, ползващи топлинна енергия за битови нужди. Количеството се определя от топлопреносното предприятие чрез: 1. техническата характеристика на абонатната станция по данни на производителя; 2. изчисление или топлотехническо изпитание. Между страните липсва спор /съгласно изявления в с.з. на 10.02.2026г./, че горепосочените два метода не са съответни. Тази несъответност/ несъпоставимост, според съда, предпоставя отчитане на различни резултати и дава възможност за отклонения, каквато не е целта на закона. Измерване на количеството топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция по два метода, които потенциално водят до различни резултати, е в противоречие с принципите на обоснованост, предвидимост и стабилност. Изложеното налага извод за материална незаконосъобразност и на разпоредбите на чл. 68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, предвид неразривната връзка между тези норми и чл.58, ал.2 от Наредбата. Чрез използваната процесуална техника на препращането по същество се регламентира разпределение на количеството топлинна енергия между клиентите въз основа на изчисления на технологични разходи на топлинна енергия в топлопреносните мрежи и абонатните станции, характеризиращо се с изначална липса на предвидимост, поради съображенията, посочени по- горе. В заключение, съдът намира за необходимо да посочи, че в множество текстове на оспорената в цялост Наредба, използваната законодателна техника е на привръзка и препращане на отделни разпоредби към правилата на Методиката- приложение към чл.61, ал.1. Макар Методиката да не е в обхвата на спорния предмет, предвид постановяването на отмяната на Наредбата в цялост, съдът дължи да посочи необходимостта следващата регулация на настоящия кръг обществени отношения да бъде съобразена с решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C-708/17 и C-725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92. В него се приема, че предвид признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО /Директива 2012/27/ допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда при положение, че това се извършва пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Аналогичен подход е възприет от СЕС с Решение от 23 октомври 2025 година, в което е акцентирано, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че е допустима тази правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, само в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, при гарантиране на прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. По тези съображения, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменена, като незаконосъобразна, Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. издадена от Министъра на енергетиката / oбн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г. в приетата за разглеждане част. Преди да се произнесе, съдът дължи да отбележи следното: В срока за произнасяне, на 22.05.2026г., на настоящия състав става служебно известен факта на настъпилата смърт на жалбоподателката К. И. Б., която е редовно призована на 10.12.2025г. за датата на откритото съдебно заседание на 10.02.26г., в което е даден ход по съществото на спора. С разпореждане от 02.06.2026г. е постановено да бъдат изпратени съобщения на наследниците на починалата, съгласно удостоверение за наследници изх.№ РОБ26-УГ51-3152/27.05.2026г., с възможност да заявят дали поддържат оспорването. От страна на Г. К. В. и Н. К. Д., наследници от кръга на тези по чл.8, ал.4 Закона за наследството, не са предприети процесуални действия, въпреки предоставената възможност. При тези данни, и при съобразяване изхода на спора, който е в полза на починалото лице, както и с оглед необходимостта от охраняване на значимия обществен интерес от своевременно произнасяне от страна на съда, настоящият състав намери, че не са налице основания за отмяна дадения ход по същество и за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал. 1, т. 2, ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По разноските: При този изход на спора, разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължат. На жалбоподателя Л. Л. К. следва да бъде заплатена претендираната държавна такса от 5.11 евро. Останалите жалбоподатели не са заявили искане за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,