Решение № 3097 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11824/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. А. Н., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник на назначения му процесуален представител - адвокат М. Атанасова, против решение № 31083 от 24.09.2025 г., постановено по адм. дело № 5438/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2936/03.04.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е извършил задълбочен анализ на личните обстоятелства за жалбоподателя и актуалната обстановка в Сирия, поради което неправилно е приложил чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и относимото европейско законодателство. Не е отчетено, че Н. е бил в затвор както в Турция, така и в Сирия, след задържане от „Хаят Тахрир“, считана от редица държави и международни организации за терористична. Причината за задържането била, че в собствения му имот били извършени разкопки и намерени антики. Намира, че възраженията му не са били обсъдени в пълнота, а задържането му и пребиваването в затвора недвусмислено сочи, че завръщането в страната не е безопасно. Игнорирани са сведенията за неотбита военна служба и възможността за санкции. Заявява, че неправилно е прието, че е живял в гр. Джасер Алшогор, тъй като местожителството му е било в гр. Идлиб, а е бил затворен в гр. Харем, като в Идлиб продължава да има насилие и несигурност. За неотносимо счита посочването на Турция като трета сигурна държава, защото през 2024 г. е започнала да депортира насилствено сирийски граждани, а той е бил арестуван там. Намира, че решението не е съобразено с изискванията на Директива 2011/95/ЕС. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение. Ответникът - председател на ДАБ при МС, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Хичовски, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Представя справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия и относно защитата на бежанците в Турция, както и списък на третите сигурни страни. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на М. Н. против решение № 2936/03.04.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна съдът е установил, че М. Н., роден на [дата]., е подал молба за предоставяне на международна закрила на 09.12.2024 г. В проведеното интервю е заявил, че е напуснал Сирия нелегално за Турция през март 2014 г., останал е там до август 2023 г., след което се е върнал в Сирия и отново я напуснал през юли 2024 г., а в началото на декември 2024 г. е влязъл нелегално в България. Целта на пътуването му била Великобритания и че от малък е искал да отиде там. На турска територия бил около девет години и работил легално, като се е занимавал с мебели. През 2023 г. турските власти са започнали да връщат сирийци обратно в страната им. Заявява, че е живял в [населено място], на границата с Турция и от там е напуснал държавата си по произход, също, че е женен и има три деца, родени в Турция. Майка му и един от братята са останали да живеят в Сирия. Не е отбил военната си служба и е получил повиквателна през 2011 г. Четири месеца е бил в затвор в Сирия, защото посетил свой имот в гр. Идлиб и е видял как от „Хаят Тахрир" разкопават двора му, поради което го задържали и затворили. Заявява, че цял живот е бил извън Сирия и не е имал проблеми с армията или полицията там. Учил е до девети клас в гр. Халеб и е работил като дърводелец. За да откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут административният орган е намерил, че изложените от М. Н. мотиви не са правно релевантни за търсената закрила. Той е имал предоставена закрила в Турция и е пребивавал там легално през цялото време на престоя си. Напуснал е Сирия не за да търси международна закрила, а за по-добър живот. Не е посочил никакви основателни опасения от преследване, установени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Органът е анализирал случая в съответствие с представените справки относно общото положение в Сирия, откакто „Хаят Тахрир ал Шам“ е обявила обща амнистия. Също, че за лицата от Сирия турската държава прилага режим на временна закрила, че кандидатът може да се завърне в Турция и да продължи живота си там и за него е неприложим принципът на забрана за връщане „non-refoulement“ по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. От правна страна съдът е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма и съдържание, с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването му. Обсъдени са подробно личното положение на кандидата за международна закрила и ситуацията в държавата му на произход. Изводът, че М. Н. не отговаря на законовите условия за признаване на статут на бежанец е направен, тъй като не се установява, че е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в това число поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Не е съобщил събития, настъпили след като е напуснал Сирия или извършвани от него дейности след като е заминал, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му по произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане и да сочат на нужда от международна закрила възникнала на място. Декларираната от Н. причина да напусне Сирия и желанието му да отиде във Великобритания е с личен, социално-икономически характер и е извън обхвата на ЗУБ. Съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото е прието, че хипотезите визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, не са налице. По отношение специфичния риск по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съдът е споделил изводите на административния орган и извършения анализ на обективираната в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ информация за липсата на данни в гр. Джасер Алшогор да е налице безогледно насилие. Обсъдено е съдържанието на представените пред съда справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след офанзивата на групировката „Хаят Тахрир ал Шам” и съюзните бунтовнически фракции, напускането на страната от Башар Асад, завземането на властта от тях и предоставянето на амнистия на целия военен персонал, призован на служба при бившия режим. В резултат на това е установено, че общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г. е над милион и двеста хиляди души, а още над милион и седемстотин хиляди вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, включително Идлиб. На 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието е обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, регистрирани в системата на търсене. По отношение на Турция е цитиран материал на Групата на Световната банка относно нейното значително икономическо развитие, както и че тя се счита за сигурна страна на произход от българските власти, съгласно решение № 247/03.04.2024 г. на МС. Аргументирано е, че справките не съдържат информация, която да опровергава изводите на административния орган. Не са установени разширенията, дадени в решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 и тълкувателно решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС, преценявани във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Изводите на съда в този смисъл са направени въз основа приетите по делото справки, издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, представляващи официални свидетелстващи документи и ползващи се с материална доказателствена сила, които не са оборени от страна на чужденеца с насрещни доказателства в защита на тезата му, че е поставен в реална опасност. Прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като кандидатът не е изложил твърдения в този смисъл. Не се е позовавал и на причини от хуманитарен характер, т. е. не били налице условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано на събраните по делото писмени доказателства, които са надлежно анализирани от съда, е прието, че не са налице фактическите основания по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на М. Н.. Съгласно тази норма, статутът се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Под „преследване“, съгл. чл. 8, ал. 4 ЗУБ, се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Кандидатът не е направил релевантни твърдения, които да обусловят извод за наличие на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В проведеното интервю същият сочи, че причина за задържането му в Турция е липсата на лични документи, след като в Турция му е бил предоставен „кимлик“ (б. а. „документ за самоличност“), т. е. във връзка с отнемане на статут който е имал там, а в Сирия - пак заради липсата на документи и извършени разкопки в дома му. Действията на властите във връзка с установяване самоличността на съответно лице и след отнемане на предоставен статут, освен че е било извършено преди установеното подобряване на обществено-политическата ситуация в Сирия, не могат да се квалифицират като действия по преследване, а задържането във връзка с извършвани разкопки не дава основание да се приеме, че е налице преследване по признаците на чл. 8 ЗУБ, а ивдицира съпричастност към противоправно поведение. Така на практика липсват действия от страна на властите или други субекти извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. По отношение твърдението за получена повиквателна преди 15 години, самата наборна служба е легитимно право на държавата и като цяло не отговаряла на изискванията на член 9 от Директива 2011/95/ЕС. Освен това според сирийски военни представители новата армия се състои главно от членове на „Хаят Тахрир ал Шам“ и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Няма твърдения от М. Н. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут и по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Правилно съдът е приел, че при издаване на административния акт органът е съобразил решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. „д“ от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тези критерии не са изпълнени в случая. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ административният съд е извършил анализ на предоставената от М. Н. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Съдът подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, на които се е позовал и административният орган. Анализирана е и информацията от представените в съдебното производство справки, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направен правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Същите обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната справки, съгласно които броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справките, Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) продължава да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Потвърждава се, че сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Касационната инстанция също отчита, че М. Н. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия и то към настоящия момент, а не преди, когато ситуацията в страната му по произход е била различна. Следва да се посочи и обстоятелството, че майка му и брат му продължават да живеят в Сирия, което налага съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Противно на твърденията на касатора, в съдебното решение е обсъден личният му статут съгласно предоставените от него данни в интервюто. Обстановката в Сирия също е коментирана задълбочено в обжалваното решение съобразно представените по делото и актуални към момента справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността му, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както е приел първоинстанционният съд. Неоснователни са релевираните доводи, че не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съдът е анализирал всички приети по делото справки, като е пресъздал и подробно тяхното съдържание и е стигнал до правилния извод, че в Идлиб няма безогледно насилие. Този извод се подкрепя и от събраните пред касационната инстанция писмени доказателства. В решението си съдът е допуснал една неточност, като вместо Идлиб на няколко места в решението си е посочил връзка на жалбоподателя с гр. Джасер Алшогор, което обаче предвид останалите му мотиви и доказателствата по делото следва да се приеме за очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по чл. 175, ал. 1 АПК. При представените данни законосъобразен е изводът, че Турция е трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Изложените в касационната жалба доводи в обратната насока се опровергават, предвид наличието на всички изброени условия и предпоставки включени в посочената легална дефиниция. Безспорно е установено по делото, че чужденецът е пребивавал безпроблемно и необезпокоявано дълги години в Турция, преди да се върне в Сирия, а и след това, където е имал семейство и деца, преди да подаде молба за закрила в България. Видно и от представената пред касационната инстанция справка относно Република Турция, обсъдена в контекста на горепосоченото нормативно определение на понятието в § 1, т. 9 ДР ЗУБ, сочи на правилно формирания извод, че Турция е трета сигурна държава за чужди гражданин. При това правилно административният орган е преценил, че наличието в разглеждания случай на трета сигурна за чужденеца държава, изключва необходимостта от предоставянето на хуманитарен статут, включително в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение