Определение № 392 от 04.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2302/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [община] - [населено място] - срещу Определение № 68 от 26.03.2013 г. по ч.т.д. № 48/ 2013 г. на Търговишки окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 591 от 21.02.2013 г. по ч.гр.д. № 178/ 2013 г. на Търговишки районен съд, с което е отхвърлено заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение против [фирма] - [населено място] за 20 000 лв. - неустойка по договор и за 2174.38 лв.- лихва за забава, с оплакване за неправилност. В Изложение към частна касационна жалба жалбоподателят отново развива оплакванията за неправилност на обжалваното определение, съдържащи се в жалбата и поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като окръжният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за изхода на делото. Жалбоподателят сочи, че липсата на предпоставки за незабавно изпълнение по чл. 418 ал. 2 и 3 ГПК не води до отхвърляне на заявлението, а само до отхвърляне на искането за допускане на незабавно изпълнение, като с неточното прилагане на закона съдът е нарушил принципа на законност, създадената поради неточно тълкуване практика налага намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона, а изменението на съдебната практика, предизвикано от новонастъпили обществени условия и законодателни промени, е в принос на правото - основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 т. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като жалбоподателят не е посочил кой е релевантния за делото разрешен от съда правен въпрос, по който поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените допуснати от съда нарушения. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение