Определение № 804 от 28.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 797/2011 г.

Производството е по реда на чл.2 74 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от А. Н. В. и Н. П. В. срещу Определение № 1670 от 26.09.2011 год. по гр.д.№ 662/2011 год. на Софийски апелативен съд с което по реда на чл.248 ал.1 ГПК са присъдени разноски за въззивното производство. С това определение А. и Н. В са осъдени да заплатят на [фирма] сумата 2850 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Представено е и изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал .3 ГПК, но то е без значение, доколкото определението на САС е първоинстанционно по характер и правомощията на ВКС са по чл.274 ал.2 вр.чл.248 ал.3 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Софийски градски съд е бил сезиран с предявени от А. и Н. В срещу ЗД [фирма] два субективно съединени иск с цена по 100000 лв. Първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни до размера на по 40000 лв. всеки от тях. Въззивното производство е образувано по жалбата на В срещу тази част от първоинстанционния акт с която исковете им са били отхвърлени. Съставът на САС е потвърдил решението на СГС. Произнасяйки се по искането на въззиваемия ЗД [фирма] за присъждане на разноски, е постановил определението, което е предмет на обжалване пред настоящата инстанция. При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение, чл.78 ал.8 ГПК препраща към адвокатските възнаграждения. Съставът на САС е приложил чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за адвокатските възнаграждения. Неоснователен е доводът, че за да бъде приложена разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК, следва да бъдат представени доказателства, че такова възнаграждение е вече заплатено. Изискването, разноските да бъдат предварително заплатени е въведено по отношение на адвокатското възнаграждение – ал.1 на чл.78, докато по отношение на юрисконсултското, законодателят е използвал термина „присъжда”, без да изисква предварителното им плащане. Това е така поради обстоятелството, че в първия случай е налице възстановяване разходите на страна, извършила плащане по договор за поръчка, а във втория – на страна дължаща плащане по трудов договор на процесуалния си представител. Това разграничение правилно е посочено от състава на САС и определението му ще следва да бъде потвърдено. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.