Решение № 7672 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2014 г.

Решение № 7672 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Симеон Стоянов Миндев от гр. Сливен чрез адв. Петър Начков против решение № 1099 от 20.06.2014 г. на Административен съд, град Бургас, постановено по адм. дело № 2046/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 201002093/08.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № РД-10-164/31.05.2011 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, гр. Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до твърдения за наличие на доходи от предходни периоди, в това число трудови възнаграждения от над 30 годишен трудов стаж и дарения на парични средства от негови роднини и близки. В тази връзка се оспорват изводите на органите по приходите и на съда за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за ревизирания период на 2007 г. Оспорват се и изводите на съда по преценката на договорите за заем, сключени от съпругата Мариана Миндева, чийто доходи и задължения за данък върху доходите също са предмет на висящ съдебен спор. Възразява се и срещу включването на сумата от 147 000 лева, представяваща банков кредит отпуснат на Стоян и Мариана Миндеви от Първа инвестиционна банка единствено в разходите на лицето. Оспорват се като бланкетни и необосновани изводите на съда по отношение разходът за покупка на недвижим имот. Твърди се и нарушение на чл. 224 АПК при новото разглеждане на делото. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Бургас оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Симеон Стоянов Миндев от гр. Сливен са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 471.78 лева и сътоветните лихви, за 2008 г. - в размер на 10 371.65 лева и за 2009 г. - размер на 1530.43 лева и съответните лихви. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити доходи. Делото се разглежда за втори път от касационната инстация. С решение № 11255/06.08.2013 г. постановено по адм. дело № 13646/2012 г. Върховният административен съд е отменил предходно решение на АС - Бургас по спора и е върнал делото за ново разглеждане поради липсата на мотиви и необсъждане на договори за заем, сключени от съпругата Симеон Миндев с Венка Александрова Петрова за 15 000 лева, Ваня Петрова Желязкова за 20 000 лева, Георги Стоянов Георгиев, в размер на 12 000 лева и Данчо Стойков Йоргов в размер на 18 000 лева, които са били предмет на ревизиите проведени на СД Комплес Миндеви и Сие и на Мариана Петрова Миндева. Дадени са указания при решаването на спора, първата инстанция да съобрази влязлото в сила решение № 1266 от 13.10.2011 г. на Бургаския административен съд, по адм. дело № 1337/2011 г., потвърдено с решение № 13187 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. дело № 16456/2011 г. на ВАС, в което подробно са обсъдени същите договори за заем във връзка с ревизията на СД КОМПЛЕКС МИНДЕВИ и СИЕ. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и е приложил разпределението на доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. В мотивите на решението съдът е обсъдил установените по делото приходи и разходи на Симеон Миндев за ревизираните периоди на 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и е приел, че разходите на лицето превишават многократно доходите му от трудово правоотношение с "Комплекс Миндеви и СИЕ" СД и като съдружник в Агро БГ ООД. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на ССЕ, прието при предходното разглеждане на делото, съдът е приел за доказан установения в ревизионния акт недостиг на парични средства, въз основа на който е направил извод за законосъобразност на определената данъчна основа и размер на данъка върху доходите за съответния период. По отношение на договорите за заем, сключени от съпругата на ревизираното лице с Венка Петрова, Ваня Желязкова, Георги Георгиев и Данчо Йоргов, съдът е обосновал извод, че не е доказано предоставянето на парични средства в посочения размер през 2007 г. Въз основа на приобщените при ревизията доказателства, събрани в ревизионното производство на Мариана Миндева, съдът е установил, че по силата на договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 85, том I, рег. 858 дело № 49/12.03.2008 г., Симеон Миндев е придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, ул. П. Хитов № 2, при условията на съпружеска имуществена общност недвижим имот. Имотът е придобит по време на брака, на името на съпругата, срещу цена от 183 000 лева. При така установените факти, съдът е приел, че законосъобразно половината от цената - в размер на 91 500 лева е включена в разходите на Миндев за 2008 г. Твърденията на жалбоподателя, че имотът е придобит вместо изпълнение на предоставени на продавача Тодорка Терзиева стоков и паричен кредит, съдът е приел за недоказани. Във връзка с указанията на горната инстанция, първоинстанционният съд е обсъдил и влязлото в сила решение на АС - Бургас, по адм. д. № 1337/2011 г., с предмет ревизионен акт, издаден на СД Комплекс Миндеви и СИЕ, като е приел, че мотивите на това решение, включително и тези относно сключените от Мариана Миндева договори за заем нямат обвързваща сила за трети лица, в това число и за съда при съдебния контрол за законосъобразност на процесния ревизионен акт. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При новото разглеждане на делото съдът не е допуснал нарушение на чл. 224 АПК, съгласно която норма указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В съответствие с указанията на касационната инстанция съдът е обсъдил, сключените от съпругата Мариана Миндева договори за заем с Венка Петрова, Георги Георгиев, Ваня Желязкова и Данчо Йоргов за суми в общ размер от 65 000 лева. Настоящият състав не споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано получаването на парични средства от Миндева по всички посочени договори за заем. Изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано получаването на сумата от 20000 лева в заем от Ваня Желязкова, както и сумата от 18 000 лева по договор за заем, сключен с Данчо Йоргов са в противоречие с доказателствата по делото. В ревизионния акт, издаден на Мариана Миндева получаването на сумата от 20 000 лева по договор за заем, сключен с Ваня Желязкова е признато от органите по приходите и тази сума е включена в приходите й като начално салдо към 01.01.2007 г. По отношение на сумата от 18 000 лева от представените писмени доказателства е установено предаването на сумата между страните по договора, както и възможностите на заемодателя да я предостави в заем. Неправилността на тези фактически изводи не е засегнала крайните изводи на съда относно приходите на ревизираното лице Симеон Миндев, тъй като по делото е установено, че посочените суми са използвани от съпругата му Мариана Миндева за парични вноски в СД Комплекс Миндеви и СИЕ, в което тя е съдружник, а не за покриване на други разходи на съпрузите. В този смисъл и влязлото в сила решение на АС - Бургас по адм. дело № 1337/2011 г., в което са изследвани приходите на събирателното дружество. Поради това тези парични средства са относими към приходите и разходите на съпругата, а не към приходите и разходите на другия съпруг - ревизирано лице в настоящото производство. В тази връзка правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, според което половината от сумите по цитираните договори за заем, чисто механично са посочени като приход на Симеон Миндев. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно изводите на съда по разходите за придобиване на недвижим имот срещу цена от 183 000 лева през 2008 г., половината от които са приети като разход на Симеон Миндев. В съответствие с чл. 19 от СК (отм.) съдът е приел, че имотът е придобит, при условията на съпружеска имуществена общност, по силата на договор за покупко - продажба. Правилно съдът е кредитирал представения нотариалния акт за покупко - продажба на недвижим имот, според който Мариана Миндева е закупила имота срещу цена от 183 000 лева, изплатена напълно на продавачите - Иван Терзиев и Тодорка Терзиева. Твърденията на ревизираното лице, че имотът е придобит във връзка с предоставен на Тодорка Терзиева, респективно на нейна фирма стоков и паричен кредит, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което обосновано съдът ги е отхвърлил като недоказани. Правилни са и изводите на съда относно включените в разходната част вноски за погасяване на кредит, отпуснат от Първа инвестиционна банка АД. По делото е установено, че кредитополучатели по договора от 16.05.2005 г. за отпускане на паричен заем /овърдрафт/ от ПИБ АД в размер на 147 000 лева са и двамата съпрузи. При ревизията, въз основа на събраните банкови извлечения е установено, че кредитът в размер на 98 312 лева е усвоен до 31.12.2006 г., а за процесните периоди от 01.01.2007 г. до 21.05.2008 г. останалата сума е използвана за погасяване на месечните лихви и такси по кредита, с изключение на сумата от 29 880 лева, която е преведена на АДВ - Бургас. Поради това правилно органите по приходите и съдът са приели, че за периода 01.01.2007 г. - 21.05.2008 г. отпуснатият кредит и погасяването му не оказва влияние на приходите и разходите на ревизираното лице. От 21.05.2008 г. до 31.1.2008 г., както и за 2009 г., не са усвоявани суми по кредита, а погасяването му е извършено, чрез вноски в брой, които правилно са разделени между двамата съпрузи в качеството им на кредитополучатели по договора с ПИБ АД. При липса на усвоени суми по кредита през процесните периоди, правилно органите по приходите и съда са приели, че не са налице приходи за ревизираното лице от този източник. По изложените съображения следва да се приеме, че съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е обсъдил съобразно указанията на касационната инстанция договорите за заем сключени от Мариана Миндева и влязлото в сила решение по адм. дело № 1337/2011 г. относно установените задължения за данъци на СД Комплекс Миндеви и СИЕ и е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Въпреки изхода на спора, разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като са присъдени от първоинстанционния съд в максималния предвиден от чл. 161, ал. 1 ДОПК размер. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,