Определение № 116 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 483/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Л. Б. К., чрез адв. Р. Б. срещу разпореждане от 11.06.2020 г. по в.ч.гр.дело № 676/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 4588/12.03.2020 г., подадена от Л. Б. К. срещу определение № 685/28.02.2020 г. по в.ч.гр.дело № 676/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5805/20.12.2018 г. по ч.гр.дело № 931/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената жалба от длъжника Л. Б. К. срещу постановление за възлагане № 2667/30.10.2018 г. и отказа на ЧСИ да изпълни процедурата по чл.485,ал.2 ГПК, като посочено от длъжника вещо лице даде оценка на недвижимия имот по изп.дело № 257/2010 г. Поддържаните основания за неправилност на разпореждането са нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. Според жалбоподателя неправилно с обжалваното разпореждане е върната касационната частна жалба, тъй като постановеното определение на Софийски апелативен съд от 28.02.2020 г. подлежи на инстанционен контрол. Искането е да се отмени обжалваното определение и се постанови друго, с което ВКС се произнесе по подадената частна жалба. Ответникът по частната жалба „Банка ДСК” ЕАД не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане Софийски апелативен съд е върнал частна касационна жалба вх. № 4588/12.03.2020 г., подадена от Л. Б. К. срещу определение № 685/28.02.2020 г. по в.ч.гр.дело № 676/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5805/20.12.2018 г. по ч.гр.дело № 931/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената жалба от длъжника Л. Б. К. срещу постановление за възлагане № 2667/30.10.2018 г. и отказа на ЧСИ да изпълни процедурата по чл.485,ал.2 ГПК, като посочено от длъжника вещо лице даде оценка на недвижимия имот по изп.дело № 257/2010 г. Разпореждането е правилно. С определение № 5805/20.12.2018 г. по в.ч.гр.дело № 931/2018 г. на Благоевградския окръжен съд е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх. № 11591/06.11.2018 г., подадена от Л. Б. К. против постановление за възлагане № 2667/30.10.2018 г. и отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по изпълнително дело № 257/2010 г. на ЧСИ А. Ц. и е прекратено производството по делото. С определение № 685/28.02.2020 г. по в.ч.гр.дело № 676/2020 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определението под № 5805/20.12.2018 г. по ч.гр.дело № 931/208 г. на Благоевградския окръжен съд. Въззивният съд е приел, че длъжникът Л. Б. К. е подал жалба срещу постановление за възлагане № 2667/30.12.2018 г. и отказа на ЧСИ, вписан под /№/ на КЧСИ да извърши нова оценка на недвижимия имот по изпълнително дело № 257/2010 г. Прието е, че публичната продан на имота, завършила с постановление за възлагане не е първата по ред обявена продан и разпоредбата на чл.485, ал.6 ГПК водят до извод, че ЧСИ не е имал задължение да назначи алтернативна оценка, която да се изпълни от вещо лице, посочено от длъжника и да определи средно аритметична стойност от всички оценки, че ЧСИ дори да е постановил изричен отказ да допусне повторна оценка по смисъла на чл.485,ал.2 ГПК този отказ би подлежал на потвърждаване от съда, предвид императивната разпоредба на чл.485,ал.6 ГПК. Прието е, че публичната продан е надлежно обявена по последната актуална оценка и е завършила с постановление за възлагане на купувача, който е дал най-високата надлежно предложена цена. Формиран е извод, че подадената от длъжника жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед на това е потвърдено определението на Благоевградския окръжен съд от 20.12.2018 г. по ч.гр.дело № 931/2018 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на длъжника Л. К. срещу постановлението за възлагане № 2667/30.10.2018 г. и отказа на ЧСИ да изпълни процедурата по чл.485,ал.2 ГПК. Определението на апелативния съд, с което е потвърдено определението на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на длъжника по чл.435 ГПК не подлежи на обжалване. С оглед на това и подадената частна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд е недопустима и правилно същата е върната. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т. 2 от ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Тълкувателното решение е прието при действието на отменения ГПК от 1952г. и не е изгубило значение и при сега действащия ГПК. В разпоредбите на чл.435-438 ГПК производството по обжалване действията на съдебния изпълнител също е уредено като контролно-отмнително едноинстанционно съдебно производство. Постановеното в това производство решение по съществото на жалбата от окръжния съд не подлежи на обжалване – чл.437,ал.4,изр.2 ГПК. Преграждащите производството пред окръжния съд определения подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, който се произнася по законосъобразността им с окончателно определение. Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд се произнася по частни жалби срещу преграждащи определения, постановени за първи път от апелативен съд или от друг състав на Върховния касационен съд. Компетентността на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК е за актове, подлежащи на триинстанционно разглеждане, какъвто съдопроизводствен ред не е предвиден за производството по обжалване на действията на съдебен изпълнител. Като взема предвид изложеното, съдът преценява, че обжалваното определение № 685/28.02.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 676/2020 г. на Софийски апелативен съд не е сред категорията съдебни актове, подлежащи на обжалване пред ВКС. Частната касационна жалба срещу определението е недопустима, поради което обжалваното разпореждане за връщането й е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о