Определение № 1556 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от Р. Б. Н. – първата от тях срещу Определение № 19556 от 10.10.2024 г. по адм. дело № 5188/2024 г. на Административен съд София – град / АССГ/, а втората частна жалба - срещу Определение № 23365/13.11.2024г. за допълване на Определение № 19556/2024г., постановено по същото дело. В частната жалба срещу Определение № 19556 от 10.10.2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. Б. Н. срещу Статут на Комисия по етика в Нов български университет / НБУ/са изложени оплаквания, че съдът е достигнал до неправилен извод за процесуална недопустимост на жалбата, на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Допустимостта на жалбата е обоснована с доводи, че като акт, издаден орган на управление на висшето учебно заведение / Академичния съвет на НБУ/ Статута на Комисията по етика в НБУ е административен акт, който съгласно чл.38 от Закона за висшето образование подлежи на обжалване по реда на АПК. В жалбата има позоваване и на Решение №21/26.10.1995г. по конст.д.№ 18/1995г., съгласно което издаваните от административните органи актове с чисто вътрешен характер подлежат на съдебно обжалване, като водещ критерии за това е не конкретната квалификация на обжалвания акт, а правния му ефект – дали засяга субективни права и законни интереси на граждани и юридически лица. Иска се отмяна на определението и решаване на спора по същество с обявяване на нищожността на Статут на Комисията по етика в НБУ. Моли за присъждане на разноски. С частната жалба срещу Определение № 23365/13.11.2024г., с което е допълнено Определение № 19556 от 10.10.2024 г. в частта за разноските, се иска отмяната му, поради противоречие с материалния закон и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по частните жалби - НБУ, чрез пълномощник, в писмен отговор изразява становище за неоснователността им и моли същите да бъдат отхвърлени. Поддържа, че Статута на Комисията по етика не е индивидуален, общ или нормативен административен акт, поради което не подлежи на обжалване. В писмения отговор, подаден срещу втората частна жалба, обосновава, че в качеството си на пълномощник на ответника е проучила материалите по делото и е извършила необходимите действия като адвокат, съобразени с хода на делото. Върховният административен съд, Пето отделение, приема, че частните жалби от Р. Б. Н. са подадени от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащи на обжалване актове, с оглед на което са процесуално допустими. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Р. Б. Н. срещу Статут на Комисията по етика в НБУ, приет с решение на Академичния съвет на НБУ от 21.11.2017г., изм. и доп. на 05.12.2022г. За да остави жалбата на Р. Н. срещу Статут на Комисията по етика в НБУ /Статута/ без разглеждане и прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че обжалвания акт е вътрешнослужебен, а нормите му са насочени към самия орган, тъй като уреждат състава, провеждане на заседания, протоколиране, кворум, начин на сезиране, начин на вземане на решения, препоръчителния характер на решенията и изготвяне на отчет на дейността. При това определяне на нормите на Статута, съдът е извел извод, че същите не създават задължения за външни лица, а частта от тях, които определят начин на сезиране, който следва да се спазва от външни лица, предвид препоръчителния характер на решенията на Комисията по етика, не могат да засегнат права и законни интереси на лицата, които са я сезирали. В заключение, при липсата на засягане на права и законни интереси на жалбоподателката и при вътрешнослужебния характер на акта, е приел жалбата за недопустима и на основание чл.159 т.1 от АПК я е оставил без разглеждане. Определението е неправилно. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на АССГ, че Статута на Комисията по етика в НБУ представлява вътрешнослужебен /вътрешноведомствен/ акт, приемайки, че неговите норми се отнасят до устройството, определянето на състава, начина на работа и правомощия, форма на жалбите до Комисията по етика и лица, които могат да сезират същата, съобразявайки, че Комисията по етика се създава с цел да осигури спазването на разпоредбите на Етичния кодекс на НБУ, определения в статута кръг от лица, които могат да я сезират по въпроси, свързани с Етичния кодекс и характера на разпоредбите. Съдът отчита, че съгласно чл. 6 и чл.7 от Статута, Комисията по етика действа не само когато бъде сезирана, но и по своя инициатива, като изработва и предлага на академичното ръководство становища и препоръки по въпроси, свързани с Етичния кодекс. Комисията приема решения по жалби, съдържащи нарушения на Етичния кодекс, с изискване към жалбите за точно посочване на нарушения текст, като решенията й се предоставят на Ректора на НБУ /чл.14/. Тези решения, независимо от определения им препоръчителен характер, не подлежат на обжалване / чл.13/. Очевидно е, че с оглед правомощията на Комисията по етика да извършва проверка по жалби за нарушения на разпоредби от Етичния кодекс, решенията й, приемащи наличието на нарушения на етичните норми, от лице, срещу което е насочена жалбата, засягат пряко правата и интересите на това лице, още повече, че нормите на Статута не предвиждат възможност за запознаването му с жалбата и изразяване на становище по нея, както и за узнаване на съдържанието на решението на Комисията по етика. Дори и с препоръчителен характер, решенията на Комисията по етика, с които се установява нарушение на Етичния кодекс, при предоставянето им на Ректора на НБУ и узнаването им от други лица, могат да засегнат доброто име на лицата, за които се отнасят, а съдържащите се в решенията обстоятелства да се отразят неблагоприятно на правната им сфера, като възможност за определянето им като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.10 от Кодекса на труда или като основание за търсене на наказателна или отговорност от непозволено увреждане. Съгласно вече посоченото Решение № 21/26.10.1995 г. на Конституционния съд по к. д. № 18/1995 г., чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България прогласява възможността гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване. Като е приел противното, тълкувайки непълно нормите на Статута на Етичната комисия в НБУ и неотчитайки последиците от приложението им, първоинстанционният съд неправилно е постановил, че акта не подлежи на оспорване. Обжалваното Определение № 19556 от 10.10.2024 г. по адм. дело № 5188/2024 г. на АССГ следва да се отмени и делото бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на частната жалба срещу Определение № 23365/13.11.2024г. за допълване на Определение № 19556/2024г. по адм.д. № № 5188/2024 г. на АССГ. С атакуваното определение, съдът е приел молбата за допълване на решението в частта за разноските за допустима, като подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и от надлежна страна. По отношение на нейната основателност, съдът посочил, че са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника в размер на 1200 лв., съобразно договор за правна защита и съдействие от 24.07.2024г., фактура от 14.08.2024г. и извлечение по сметка от 16.08.2024г. Определението за допълване в частта за разноските е в съответствие с т.8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, но при отмяната на Определение № 19556/10.10.2024г. и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, Определение № 23365/13.11.2024г. за допълване на Определение № 19556/2024г. по адм.д. № № 5188/2024 г. на АССГ подлежи на отмяна. По въпроса за разноските на страните, с оглед изхода на делото, следва да се произнесе първоинстанционния съд с крайния си съдебен акт. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение