Решение № 5258 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1537/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Я. Й. Б., гражданка на Израел, подадена чрез пълномощник адв. П. Петрова, против решение № 39138 от 24.11.2025 г. по адм. дело № 10845/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата от Я. Й. Б. срещу Заповед № О-333 от 09.07.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, с която е постановен отказ за издаването на удостоверение за български произход. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и отмяна на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Претендират се съдебно-деловодни разноски за двете инстанции по списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина - редовно призован, представлява се от главния секретар на Изпълнителна агенция за българите в чужбина с юридическо образование, в съдебно заседание пред настоящата инстанция оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е по жалба на Я. Й. Б., гражданка на държавата Израел срещу Заповед № О-333/09.07.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ или само Агенцията), с която е постановен отказ за издаване на удостоверение за български произход на заявителката. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, спазени са изискванията за форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а упражненото правомощие да се постанови отказ за издаване на удостоверение за български произход съответства на приложимите норми. Относно приложението на материалния закон съдът е изложил, че за приложението на чл. 2 от ЗБЖИРБ следва да са налице кумулативно три предпоставки, като в случая е установено единствено пребиваване на жалбоподателката в чужбина, но липсват доказателства за български произход и българско национално съзнание. Обсъдена е дефиницията на § 2 от ДР на ЗБГ, както и противоречивата съдебна практика относно понятието „българин“, като съдът е съобразил и измененията в закона, предвиждащи преценка на произхода в рамките на производството по гражданство съобразно критериите по чл. 29, ал. 6 ЗБГ. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че не е установена принадлежност на жалбоподателката към българска общност, владеене на български език или наличие на възходящи с българска традиционна идентичност. Съобразена е и практика на Върховния касационен съд, според която българският произход представлява съвкупност от културни, исторически и езикови белези, а не само биологичен произход. По тези съображения съдът е приел, че липсва доказан български произход, като е намерил за неоснователни и възраженията за дискриминационно третиране. Обжалваното решение е неправилно. Административният съд неправилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал правни изводи, несъответстващи на материалния и процесуалния закон. Необосновано решаващият съд приема, че оспорения отказ следва да се разгледа като приложим към изискванията за придобиване на българско гражданство, поради което и спора е разгледан съобразно изискванията на Закона за българското гражданство. Към преписката е приложено заявление за издаване на удостоверение за български произход – л.34 и л.35, от делото, в който изрично е записано издаването на удостоверението е необходимо да послужи за производство за получаване на разрешение за продължително пребиваване на основанието по чл.24в, ал.3 от ЗЧРБ и чл.30, ал.3 от ППЗЧРБ; разрешение за постоянно пребиваване на основание и чл.35, ал.2 от ППЗЧРБ, във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ; производство за получаване на разрешение за продължително пребиваване на основание чл.18, ал.3 от ППЗЧРБ, във връзка с чл.24, ал.1, т.5 от ЗЧРБ и производство издаване на виза тип „Д“. Посочените в заявлението нужди, за които е поискано издаване на удостоверението са свързани с приложението на Закона за чужденците в Република България и Правилника за неговото приложение, поради което неправилно съдът е възприел и приложил практика, която е относима към производството по придобиване на българско гражданство и съответното приложение на Закона за българското гражданство и предвидените в този закон изисквания към процедурата. Предвид заявените права в административното производство, издадения административен акт следва да се квалифицира като такъв по чл.21, ал.2 от АПК – акт с който се констатират вече възникнали права, като волеизявлението е от значение за упражняване на правото за издаване на разрешение за постоянно или продължително пребиваване на територията на страната на чужд гражданин в хипотезите, предвидени в Закона за чужденците в Република България. Съгласно чл. 25, ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ППЗЧРБ удостоверението за български произход, необходимо за нуждите на производството за предоставяне на право на постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, се издава от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Основателни са възраженията на касатора, че подаденото пред административния орган заявление за издаването на удостоверение за български произход е във връзка със започнало административно производство по реда на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ за издаване на разрешение за постоянно пребиваване. Това обстоятелство е от значение относно приложимите критерии от страна на административния орган за преценка на наличието или липсата на факти и обстоятелства доказващи българския произход на лицето кандидатстващо за постоянно пребиваване. Съгласно чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България, българин, живеещ извън Република България, съгласно този закон е лице, което: има поне един възходящ от български произход; притежава българско национално съзнание; пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава. А съгласно чл. 15, ал. 1 българи, живеещи извън Република България, които желаят да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване при облекчени условия и ред. Съгласно §1, т. 6 от ДР на ЗЧРБ "Лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин. По делото безспорно е установено, че бащата на заявителката е роден в България, български поданик, каквито са били и неговите възходящи. Семейството е напуснало страната след 1948г., поради което неоснователно е позоваването на административния орган на разпоредба от Закона за българското поданство, обн.в Дв бр.288 от 20.10.1940г., тъй като този закон е отменен с разпоредбата на чл.31 от Закона за българското гражданство, обн. в Дв бр.70 от 26.03.1948г. С оглед на тези доводи настоящият състав не приема извода на решаващия за липса една от предпоставките за признаване на български произход на заявителката, а именно недоказаност на факта, че поне един от възходящите е бил български гражданин. За да потвърди оспорения отказ, първоинстанционния съд е извърши анализ на изложените в административния акт мотиви, касаещи етнически, религиозни, етнокултурни, езикови и дори именни критерии, които са приложими към процедура по придобиване на българско гражданство, но не са изрично предвидени и уредени в Закона за чужденците в Република България, който е приложимият нормативен акт. Само за пълнота следва да се отбележи, че в коментираното от съда становище на специалист в Дирекция „БО – ИД“, както и в мотивите на оспорената заповед, заявителката, която е от женски пол, съобразно представените доказателства е коментирана като лице от мъжки пол. Съдът изцяло е кредитирал изложените от административния орган мотиви, като не е извършил дължимия анализ на изложените от жалбоподателката доводи, както и не е обсъдил представените доказателства. По преписката е приложена декларация от жалбоподателката – л.15 от делото, в която под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК е декларирала, че е с българско самосъзнание. При така представената декларация в тежест на административния орган е да докаже наличие на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения отказ. В съдържанието на оспорения пред административния съд отказ се сочи, че за целите на производството понятието „лице от български произход“ е идентично с понятието „българин“ и отразява принадлежността на лицето към българския народ, разбирано като съзнание за принадлежност към исторически обособилата се на територията на страната група с общ език – български, обща история, общи български обичаи, българска именна традиция, културна традиция и традиционна религия. Същевременно от съдържанието на оспорения пред първоинстанционния съд отказ не става ясно кои точно материалноправни критерии е приложил административният орган, за да приеме, че заявителят не е лице от български произход. В Закона за чужденците в Република България не са предвидени критерии за предоставяне на разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиване на чужди граждани на територията на страната, които да изискват етническа или културна принадлежност към българската нация. Такива са предвидени в Закона за българското гражданство, който според настоящият състав не е приложим и по аналогия, доколкото в случая става реч за извършване на административна услуга във връзка с признаване на различни материални права. Предвидената облекчена процедура по отношение на чуждестранни лица, доказващи български произход не предполага прилагане на критериите за получаване на българско гражданство Това прави невъзможна обективната преценка на съда за материалната законосъобразност на издадения административен акт. Мотивите на съдебния акт не могат да замесят липсата на мотиви на оспорения административен акт. Според настоящия касационен състав, оспореният пред първоинстанционния съд административен акт - Заповед № О-333 от 09.07.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина за отказ за издаване на удостоверение за български произход не съдържа конкретни и ясни фактически и правни основания, от които да бъде направен извод, че в конкретния случай не са налице материалноправните предпоставки за издаване на исканото удостоверение. Изложените в заповедта мотиви са формални, неконкретни и несъответни на събраните в преписката писмени доказателства, което на практика ги приравнява на липса на мотиви. Първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота твърденията на жалбоподателя, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от издадената заповед, в нарушение на императивната разпоредба на чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е дал възможност за възражения и становище от страна на молителя. Административният орган е приел, че заявителката Я. Й. Б. и нейните възходящи не са от български произход, тъй като не са носители на българската традиционна фамилна именна система, не изповядват традиционната за българите религия и нямат генетична връзка с българи, без да посочи каквито и да било правни основания за това, както и да събере допълнително доказателства. Правният извод за липса на основания за издаване на удостоверение за български произход е формиран в несъответствие с чл. 7 и чл. 35 от АПК. За да бъде законосъобразно изведен изводът в административния акт, е било необходимо да бъдат изискани и събрани допълнителни доказателства и въз основа на тях да бъдат приложени съответните приложими материални норми. Следвало е изрично административният орган да уточни на заявителя какво според него се включва в понятието „български произход", като укаже на заявителя да представи доказателства в тази насока. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като ако не беше извършено, би могло да доведе до формиране на друг краен правен резултат, който да бъде удовлетворителен за жалбоподателя. Законовото изискване за мотивиране на индивидуалните административни актове означава те да съдържат съвсем конкретни съображения за издаването им – както фактически, така и правни, като мотивите трябва да кореспондират с искането и от тях следва ясно да личи становището на административния орган, което да се основава на всички доказателства, които да се събрани в съответствие с чл. 35 от АПК. По тези съображения постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина и преписката се изпрати на органа за ново разглеждане. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по представените списъци по чл. 80 ГПК и предвид липсата на възражение от ответника за прекомерност, е основателно. Следва да се присъди адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 3500 лева и заплатената държавна такса в размер на 80 лева. На осн. чл. 52 във вр. с чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, разноските са в общ размер 1830,43 евро. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение