Определение № 156 от 08.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 497/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 119 от 03.06.2016 г. по настоящото дело ВКС е разгледал подадената от Т. К. Т. касационна частна жалба с вх.№ 7655 от 04.12.2015 г. срещу определение № 817 от 24.11.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 623/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като не е допуснал същата до разглеждане по същество. При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответниците по касационната частна жалба имат право да им се присъдят разноски за защитата по делото, но съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното от В. Н. Ф. (с отговора на касационната частна жалба) искане. С молба вх.№ 3862 от 09.06.2016 г. В. Н. Ф. е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК да му се присъдят разноските по делото съгласно приложен списък (л. 107 от гр.д.№ 499/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.). Препис от молбата с вх.№ 3862 от 09.06.2016 г. е връчен на Т. К. Т., който с молба вх.№ 4306 от 27.06.2016 г. е възразил срещу искането, както и е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело, възражението за прекомерност е основателно. Видно от ДПЗС № 0000272950 от 22.12.2015 г., кочан № 7972, В. Н. Ф. е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, което следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден с чл. 7, ал. 1, т.7 вр. чл. 11 НМРАВ – 200 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение