Определение № 5168 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4637/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от ЕТ „Херку – С. Танева, чрез пълномощник адв. А. Боев, против определение № 364 от 17.03.2025г., постановено по адм. дело № 134/2025г. по описа на Административен съд София област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата на посочения едноличен търговец против решение № 1358 от 19.12.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, комисията) по преписка № 839/2024г. С доводи, че обжалваното определение е постановено в противоречие с процесуалните правила и материалния закон, частният жалбоподател моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител, депозира отговор на частната жалба, с който взема становище за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба, подадена от ЕТ „Херку – С. Танева срещу решение № 1358 от 19.12.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № 839/2024г., с което на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) е наложена имуществена санкция на „ИПО“ ООД, ЕИК 040905182, в размер на 0.05% (нула цяло нула пет процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за 2023 г., равняващи се на 12 323 лв. (дванадесет хиляди триста двадесет и три лева), за извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК. Конкретните оплаквания са били, че КЗК незаконосъобразно е квалифицирала извършеното нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на „ИПО“ ООД като „леко“ по смисъла на чл. 20, ал. 7 и ал. 5, т. 1 от Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по Закона за защита на конкуренцията, като е определила размер на санкцията, равняващ се на едва 0,05 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2023г., равняващи се на 12 323 лв., като така наложената санкция е равносилна на отказ от санкциониране на нарушителя. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд София област е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ „Херку – С. Танева срещу решение № 1358 от 19.12.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № 839/2024г. и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за едноличния търговец липсва законово защитен правен интерес от оспорване на решението на КЗК, с което е наложена имуществена санкция на „ИПО“ ООД за извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК. Приел е, че в правомощията на комисията е да налага предвидените от закона санкции и глоби на физически лица и предприятия, за които е установено нарушение по глава седма от закона, както и да определя техния конкретен размер. Но правоотношението по налагане на санкцията е само между КЗК и адресата на наказанието, като определеният размер на санкцията не рефлектира по никакъв начин в правната сфера на оспорващия. Така постановеното определение е правилно. С оспорваното пред първоинстанционния съд решение № 1358 от 19.12.2024г. на КЗК по преписка № 839/2024г. е определена единствено имуществена санкция на „ИПО“ ООД за извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК, установено с решение № 125 от 31.01.2024 г. по адм. дело № 1270/2022 г. на Административен съд София област, оставено в сила с решение № 9432 от 12.08.2024 г. по адм. дело № 4681/2024 г. на Върховния административен съд. При това положение жалбата на ЕТ „Херку – С. Танева, с която се оспорва като занижен размера на наложената на „ИПО“ ООД имуществена санкция с искане за завишаването му, правилно е счетена за недопустима поради липса на правен интерес от оспорване. Правният интерес на предприятието, инициирало административното производство пред КЗК, е свързан с установяване на твърдените нарушения, а не с размера на наложената на нарушителя имуществена санкция. Последната, като вид административно наказание, е неблагоприятна правна последица, рефлектираща само в правната сфера на адресата на наказанието. Нейната цел е да санкционира, превъзпита и предупреди нарушителя и няма отношение към правната сфера на лицето, което твърди, че понася неблагоприятните последици от извършеното нарушение, нито има за цел да го обезщети за тях. Поради това размерът на имуществената санкция не засяга правата или законните интереси на ЕТ „Херку – С. Танева. Практиката на ВАС трайно е изградена в посока, че в производството по установяване на нарушение по ЗЗК съществуват две самостоятелни правоотношения, първото - между лицето, което твърди, че е засегнато от нарушението и КЗК, и второто - между лицето, за което се твърди, че е извършило нарушението и КЗК, в случая - между лицето, по отношение на което вече е установено с влязло в сила съдебно решение, че е извършило нарушение по чл. 29 ЗЗК, и КЗК. С последното се изчерпва предметът на производството пред КЗК по разглежданата преписка № КЗК 839/2024г. Правомощието на КЗК по отношение на лицето, което твърди, че е засегнато от нарушение, се свежда до установяване на факта на извършване или не на нарушението. По отношение обаче на лицето, за което се установи, че е извършило нарушение, органът по конкуренция, по силата на закона, налага и предвидената държавна санкция за неправомерното поведение. Материалното правоотношение по налагане на санкцията е само между КЗК и адресата на наказанието. Имуществената санкция няма за цел да обезщети вредите на лицето, които е претърпяло от нарушението, поради което то няма и правен интерес от обжалване на размера на наложената имуществена санкция, до какъвто обоснован извод е достигнал и първоинстанционният съд. Както беше отбелязано по-горе, определеният размер на наложената спрямо „ИПО“ ООД санкция не се отразява негативно и не засяга правата и интересите на ЕТ „Херку – С. Танева, защото спорната санкция не се присъжда в полза на искателя, той не се обогатява с нея и същата няма да се ползва за удовлетворяване на негови претенции или за компенсиране на понесени от искателя вреди. Визираната санкция няма характер на обезщетение за ЕТ „Херку – С. Танева и нейният размер няма никакво отношение към присъждане на бъдещо обезщетение по чл. 105 и чл. 106 ЗЗК, което се претендира по реда на ГПК в общия исков процес. Съгласно императивната норма на чл. 105, ал. 4 ЗЗК, влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд само относно факта на нарушението и нарушителя. Обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. Следователно законодателят не е придал правно значение на размера на определената от КЗК санкция при последващо присъждане на обезщетение, поради което между размера на санкцията, определена по реда на ЗЗК, и бъдещо обезщетение в полза на искателя, липсва каквато и да е зависимост. Поради това са неоснователни изложените в частната жалба доводи, че квалифицирането на нарушението като „леко“ би рефлектирало върху евентуална последваща претенция за обезщетение, която ще се основава на тежестта на нарушението и причинените вреди. Безспорно определеният размер на санкцията от страна на КЗК не рефлектира върху правната сфера на предприятието, инициирало производството пред КЗК. Поради това за оспорващия ЕТ „Херку – С. Танева липсва законово защитен правен интерес от обжалване на решението на КЗК, както обосновано е приел решаващият съд и правилно е оставил жалбата му без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение