Определение № 3830 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1694/2025 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на В. Х. Х., чрез процесуален представител адв. Милкова. Първата жалба е срещу Определение № 11205 от 31.10.2024г., постановено по адм. дело № 1544/2024 г. по описа на Административен съд Варна, в частта с която е оставено без уважение искането й за да бъде осъдена Община Провадия да й заплати сторените в производството пред първата инстанция разноски в размер на 1010,00 лева. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му в обжалваната част, като бъде постановено ново, с което бъде уважено изцяло искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Втората жалба е против Определение № 13952/31.12.2024 г., постановено по същото административно дело. С него първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил искането на В. Х. Х. за изменение на Определение № 11205/31.10.2024г. в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност и на двете обжалвани определения поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което е поискано да бъдат отменени съответно първото в частта за отказаните да бъдат присъдени разноски, а второто изцяло. Отговори по двете частни жалби не са били депозирани от ответната страна в производството. Върховният административен съд, трето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваните определения и предвид наведените в частните жалби доводи, приема за установено следното: Частните жалби са подадени от активно легитимирана страна, отговарят на изискванията на чл. 231, вр. чл. 212 и чл. 213 АПК, и са депозирани в нормативноустановения срок за обжалване. Въпреки това жалбата против Определение № 11205/31.10.2024 г. се явява процесуално недопустима поради следното: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по подадена на 17.07.2024 г. жалба от В. х. Х. от гр. Провадия срещу мълчалив отказ на кмета на същата Община да извърши административна услуга по нейно заявление, депозирано на 28.06.2024 г. съответно за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост, във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК. Междувременно с писмо на ответника с вх. № 10916/01.08.2024г. същият е представил административната преписка ведно с удостоверение № СД-1-106/9/25.07.2024г. (поисканата административна услуга). Със свое становище, предвид постъпилото доказателство жалбоподателката е изразила мнение за отпаднал интерес от провеждане на съдебното производство и претенция за присъждане на сторените съдебни разноски. С атакуваното в настоящото производство определение № 11205/31.10.2024 г. по адм. д. № 1544/2024 г. Административен съд – Варна е приел изразеното становище за отпадане на правния интерес на жалбоподателката и на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил жалбата й без разглеждане, като е прекратил производството по делото. По отношение на разноските е приел, че такива не се дължат на жалбоподателя тъй като не се касае за оттегляне на оспорен административен акт, а за липса на формирана воля от страна на административния орган, т.е. за липса на предпоставките по чл.143, ал.2 АПК. Възраженията на частния жалбоподател и в двете жалби са насочени срещу отказа на първоинстанционния съд да осъди Община Провадия да заплати направените от неа разноски в съдебното производство, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Редът за защита срещу тази част от съдебния акт е по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят се е възползвал от тази процесуална възможност като по искането му за изменение на Определение № 11208/31.10.2024 г. в частта за разноските първоинстанционният съд е постановил Определение № 13952/31.12.2024 г., чийто неблагоприятен за частния жалбоподател диспозитив подлежи на оспорване на собствено основание, както изрично е посочил това АдмС – Варна в приключващата част на същия съдебен акт. Предвид изложеното жалбата против Определение № 11208/31.10.2024 г. в частта за разноските е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част да бъде прекратено. Видно от втората депозирана частна жалба по делото, частният жалбоподател оспорва именно Определение № 13952/31.12.2024 г. Тази жалба е допустима и основателна. Обжалваното определение е неправилно. За да достигне до този извод настоящата инстанция приема доводите на частния жалбоподател, че ответната страна и правнорелевантното й бездействие са станали повод за иницииране на производството пред АдмС – Варна, като разноските са поискани своевременно, доказано е извършването им в пълен размер. Отговорността на ответната страна в този случай е безвиновна и произтича от обстоятелството, че безспорно поведението на същата е станало повод за иницииране на самото оспорване. Извършването на административната услуга, след подаване на жалбата до съда, следва да бъде приравнено по правни последици на оттеглянето на административния акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК „оттегляне на оспорения акт“ е налице и когато органът "... издаде акта, чието издаване е отказал", като непроизнасянето в срок изрично е приравнено на отказ по силата на установената в чл.58, ал.1 АПК правна фикция. В обобщение на гореизложеното частната жалба срещу определение № 11205/31.10.2024г. по адм. д. № 1544/2024 г. по описа на АдмС - Варна, е процесуално недопустима, като подадена при липса на правен интерес от оспорването и следва да се остави без разглеждане, докато другата против Определение № 13952/31.12.2024 г., постановено от същия съд, като основателна, обосновава извод за отмяна на така оспореното определение и постановяване на друго, с което да измени определение № 11205 от 15.07.2024 г., постановено по адм. д. № 6710/2024 г. по описа на АССГ в частта за разноските, като осъди на основание чл. 143, ал. 2 от АПК Община Провадия да заплати на В. Х. Х. от гр. Провадия сторените от нея съдебни разноски в съдебното производство в размер общо на 1010 лв. При този резултат на делото разноски за настоящото производство се дължат на частния жалбоподател само по частната жалба против Определение № 13952/31.12.2024 г., постановено по адм. д. № 1544/2024 г. в размер на 30,00 лева заплатена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение