Определение № 2864 от 04.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 849/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., и жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу въззивно решение № 136/11.10.2023 г. по в. гр. д. № 136/2023 г. на Апелативен съд Бургас. В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., оспорват въззивното решение в частта, с която Апелативен съд Бургас е потвърдил решение № 3/03.01.2023 г. по гр. д. № 878/2022 г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявения от В. Г. иск в размер над 170 000 лв. до претендирания от 250 000 лв. и за отхвърляне на предявения от И. Г. иск в размер над 212 000 лв. до претендирания от 300 000 лв. В касационната жалба излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Заявяват становище, че съставът на апелативния съд е присъдил обезщетения в занижен размер. Отделно оспорват извода на съда за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване поддържат приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират въпроси относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съда, за да се определи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, което да е справедливо, както и относно предпоставките за редуциране на това обезщетение поради принос на пострадалия. Претендират постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваната част и присъдени обезщетения в пълните им заявени размери. Ответникът по касация „Застрахователна компания Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и липсата на предпоставки тя да бъде селектирана с цел извършване на касационен контрол на въззивното решение. Касаторът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД обжалва решението на Апелативен съд Бургас в осъдителната част с доводи, че същото е недопустимо, тъй като съдът не е съобразил наличието на висящо наказателно производство срещу делинквента П. П. и не е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4, или т. 5 ГПК. Отделно заявява, че в противоречие с установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод за наличие на причинно-следствена връзка между травматичните увреждания на пострадалия и настъпилия една седмица по-късно летален изход по време на извършената му операция. Оспорва размера на присъдените на ищците обезщетения като счита, че те са в необосновано завишен размер, а съпричиняването на вредите е определено в необосновано занижен размер. Счита, че същото следва да бъде определено в обем на 50%. В изложението ответникът касатор релевира основание за директен достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, евентуално наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за факултативен достъп до касация за изясняване на въпросите дали може да бъде обоснована причинно-следствена връзка между неправилно проведено лечение при ПТП и настъпила по-късно смърт и как неправилно проведеното лечение рефлектира върху отговорността на застрахователя, както и въпроси по приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Двете насрещни касационни жалби са подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явяват процесуално допустими. Исковото производство е образувано по предявени от В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на 250 000 лв. и 300 000 лв. – обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди от смъртта на С. Г. /техен съпруг и баща/, настъпила вследствие ПТП на 08.02.2022 г. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел за установени фактите, че С. Г. като водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. [рег.номер на МПС] на 01.02.2022 г. в Р. проход е претърпял ПТП, причинено от П. С. П. – също водач на товарен автомобил „Волво“ с рег. [рег.номер на МПС], който в зоната на завой навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно правомерно движещия се камион на С. Г.. В резултат на удара на последния са били причинени множество травми. Г. е бил хоспитализиран в УМБАЛ – Бургас, където няколко дни по-късно е починал. При определяне размера на конкретните обезщетения по чл. 52 ЗЗД съдът е отчел внезапната и при трагични обстоятелства смърт на пострадалия, близката родствена връзка между него и ищците, възрастта на И. Г., обществено-икономическите отношения в страната към датата на инцидента. Въззивният състав е установил наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и получените травми, тъй като при поставяне на обезопасителен колан свободното движение на тялото би било ограничено, а травмите биха били с по-малък интензитет. Редуцирал е определения от първоинстанционния съд обем съпричиняване от 30% на 15%. Предвид релевирания от касатора ответник порок на въззивното решение, който обосновава директен достъп до касация, е необходимо да бъде разгледан първо той, още повече, че касационната инстанция дължи и самостоятелна служебна преценка за допустимостта на атакувания пред нея въззивен акт в приложение на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Последователно е поддържано в исковото производство от ответното застрахователно дружество искане за спиране на производството по предявените от Г. искове до приключване на образуваното срещу делинкветна П. П. наказателно производство. Тези искания са били оставени без уважение от предходните две инстанции. Произнасянето по въпроса за наличие на преюдициален спор или установяването на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, обуславят допустимостта/недопустимостта на обжалваното решение, предвид възприетото с ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо и подлежи на обезсилване. Оплакването за недопустимост на въззивното решение във връзка с отказа на Апелативен съд Бургас да приложи чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 5 ГПК следва да бъде проверено като съдебният акт се допусне до касационно обжалване в неговата цялост, т. е. и по двете насрещни касационни жалби. С оглед резултата от извършената преценка за наличие на сочения порок, съдебният състав ще се произнесе евентуално и по релевираните в двете касационни жалби оплаквания срещу неправилността на въззивното решение. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 7 650 лв. Касаторите ищци са освободени от заплащане на държавна такса. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС