Решение № 2376 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12392/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по две касационни жалби на кмета на община Черноочене и на Община Черноочене, чрез процесуалния им представител адв. Сеидахмед, срещу решение № 1924 от 03.10.2025г., постановено по адм. дело № 644/2024г. по описа на Административен съд – гр. Кърджали, с което по жалбата на А. А. Х. от гр. Хасково е отменена Заповед № 1574 от 27.11.2024г. на кмета на община Черноочене, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР и § 4, ал. 1 и ал. 5, т. 2 и 5 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ е одобрено допълване и изменение в действащия кадастрален план на [населено място], общ. Черноочене, одобрен със заповед № 38 от 20.03.1993г. С решението община Черноочене е осъдена да заплати разноските по делото. В касационните жалби се твърди на първо място недопустимост на оспореното съдебно решение, като постановено по недопустима жалба – отменително основание по чл. 209 т. 2 АПК. В тази връзка посочва, че от съдебното решение не става ясно как собствения на жалбоподателя в първата инстанция А. Х. имот пл. № 57 се засяга от нанасянето на нооборазуваните ПИ пл. № 126 и пл. № 127, като излага, че същите нямат обща граница с имота на жалбоподателя. Излага и съображения, че собствения на жалбоподателя имот пл. № 57 не е засегнат по никакъв начин от нанасянето на новообразувания ПИ пл. № 125, с който имат обща граница, като в тази връзка твърди, че жалбоподателят не е имал качеството на заинтересовано лице, засегнато от процедираното изменение съгласно § 1 т. 13 ДР на ЗКИР и чл. 147 ал. 1 АПК. Алтернативно се твърди незаконосъобразност на оспореното решение на АС – гр. Кърджали, като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда аргументи, че при неправилен извод относно приложимите закони и допуснати нарушения административно производствените правила и събраните доказателства, съдът е достигнал до неправилен извод за наличието на спор за материално право, какъвто се отрича. Искат оспореното решение да бъде обезсилено и да се прекрати производството по делото, а алтернативно искат решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Ответникът А. А. Х. с представен отговор на касационните жалби изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците Б. С. К., С. Р. А. и Т. С. А. не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационните жалби неоснователни. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни – адресати на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АС – гр. Кърджали е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по § 4, ал. 1 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г., в предписаната от закона форма, на при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Приел е, че това е така, тъй като е установено, включително от приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза /СТЕ/, че имота на жалбоподателя ПИ пл. № 57 е засегнат от нанасянето с оспорената заповед на нов ПИ пл. № 125, чиято западна граница навлиза в ПИ пл. № 57, засягайки неблагоприятно трайно материализирана на място ограда по югоизточната му граница и изградена на нея полумасивна постройка. Приел е, че така установеното навлизане на границата на новообразувания ПИ пл. № 125 в ПИ пл. № 57 на жалбоподателя обуславя извод за наличие на „спор за материално право“, а именно на хипотезата на § 1 т. 16 ДР на Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г. Приел е и че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора и не е събрал доказателства за това като не е направил надлежната проверка дали съществува законоустановена пречка да се извърши поисканото изменение в кадастралния план. Посочил е и че от присъединено като доказателство по делото адм. д. № 275/2022г. е установено, че по източната граница на ПИ № 57, която се засяга от процедираното изменение, е главният пешеходен и автомобилен достъп до имота на жалбоподателя, като при одобрението на изменението на кадастралния план не е обсъдено как изменението ще се отрази и как ще бъде осигурен достъп до имота на жалбоподателя. Приел е и че проекта за изменение на кадастралния план не отговаря на изискванията на чл. 75 ал. 2 т. 1, 2, 3 и 4 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г. Посочил е, че такива материали се съдържат, но в преписката по одобряването на ПУП – ПРЗ за имотите със заповед № 860 от 01.11.2021г. на кмета на община Черноочене, която обаче е била отменена с влезнали в сила съдебни решения. Посочил е и че по отношение на новонанесените ПИ пл. № 126 и 127 от СТЕ се установява, че на място няма трайни геодезични знаци, които да са обект на заснемане, съответно не са налице материализирани граници, съответно не става ясно как при издаването на заповедта на същите са определени границите. Посочил е и че във връзка с изложеното и събраните доказателства се установява, че по отношение на процедираното нанасяне на нови обекти в КП липсва надлежен проект, предвиждащ обособяването на новите имоти пл. № 125, № 126 и № 127, като за това механично е използван за основа проекта от 2021г. за изменение на ПУП – ПРЗ, който оабеч ПРЗ е бил отменен с влезнали в сила съдебни решения. По тези съображения е приел и че в случая оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 4 ал. 5 т. 2 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г., която е посочена и като правно основание за издаването на оспорения акт. Поради и това, приемайки заповедта за незаконосъобразна, я е отменил. Решението е правилно. Съгласно § 1 т. 13 ДР на ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата, чиито права са засегнати от изменението. Съответно това са лицата, които имат право на жалба срещу оспорването. В конкретния случай със заповедта, предмет на оспорване пред административния съд, е одобрено изменение на кадастралния план на ненанесен до момента в кадастралния план и неурегулиран общински терен, намиращ се между имоти пл. № 55, пл. № 56, пл. № 57 и пл. № 58 и имот пл. № 48, пл. № 53, пл. № 54, пл. № 90 и пл. № 89, включително съществуващата улица между тях по плана на [населено място]. Жалбоподателят А. Х. е обосновал правния си интерес от оспорване на заповедта в качеството си на собственик на имот пл. № 57, който имот, видно от приложените по делото писмени доказателства, включително и от графичната част на заповедта, е съседен на ненанесения до сега в кадастралния план и неурегулирания общински терен, от който с процесната процедура се обособяват три нови поземлени имота. При така установеното по делото правилен е извода на съда, че като лице, легитимиращо се със съответен документ като носител на право собственост върху имот съседен на имота, предмет на плана, жалбоподателят има качеството на заинтересовано лице по смисъла на посочената по – горе разпоредба. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба на лице без правен интерес от оспорването. Съгласно чл. 4 ал. 5 т. 2 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г., посочена като правно основание на оспорената заповед действащите кадастрални планове се подържат в актуално състояние, като „за нанасяне на промените при делба, разделяне, съединяване, отчуждаване на част от поземлен имот, промяна на граница по взаимно съгласие, нанасяне на нови поземлени имоти или сгради се представя проект за изменение на кадастралния план в цифров вид със съдържание, съответстващо на чл. 75, и скица-проект в графичен вид, изработена въз основа на данните от проекта; проектът за изменение и скицата-проект се изработват от правоспособно лице по кадастър съгласно ЗКИР въз основа на данните за имотите от кадастралния план и от геодезическите измервания; проектът за изменение в цифров вид се представя в приетия формат по чл. 12, т. 5 ЗКИР“. Правилен е извода на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и съответно същата е издадена в нарушение на посочената разпоредба. Видно от съдържанието на посочената разпоредба тя предвижда няколко хипотези, при които е допустимо изменението на действащия кадастрален план, като в случая нито в заповедта, нито в административната преписка е посочено при коя от хипотезите на нормата е извършено изменението на кадастралния план, което представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като препятства извършването на проверката за законосъобразност, съответно и правото на защита на заинтересованите лица. Въпреки това може да се направи предположение, предвид и приобщеното като доказателство адм.д. № 275/2022г., че в случая се касае за изменение на действащия кадастрален план поради нанасянето на нови поземлени имоти, а именно трите УПИ № I, № II и № III, кв. 9 по план на [населено място], одобрен със заповед № 860 от 01.11.2021г. на кмета на община Черноочене, която обаче е отменена с влезнало в сила решение № 51 от 08.02.2023г. по адм.д. № 275/2022г. на АС – гр. Кърджали, оставено в сила с решение № 6395 от 14.06.2023г. по адм.д. № 3362/2023г. на ВАС. Дори и да се приеме, че изменението на кадастралния план, че направено за нанасянето на нови имоти в посочената хипотеза, то не може да бъде извършена надлежна проверка за съответствие на новонанесените имоти с реално съществуващото на терена, тъй като от СТЕ се установява, че на място не съществуват материализирани граници на терена на новообразуваните ПИ пл. № 125, № 126 и № 127, както и липсват трайни геодезически знаци, които да са били обект на заснемане, които да позволят повторно измерване, т.е. да бъде извършена проверка на процедираното нанасяне. Поради изложеното е правилен извода на съда за издаване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като от административната преписка не става ясно в коя от хипотезите е извършено изменението на кадастралния план, както и въз основа на какво са индивидуализирани новонанесените имоти. Съответен на закона е и извода на съда за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като при издаването на заповедта административният орган не е изследвал наличието на пречки за процедиране на оспореното изменение на кадастралния план, а именно наличието на спор за материално право досежно застъпването на границите на ПИ пл. № 57 от жалбоподателя и новообразувания ПИ пл. № 125. Тук следва да се посочи и че кадастралния план отразя съществуващото на терена, включително сгради и постройки, като факта дали същите са законно изградени или не, е неотносим към задължението за нанасянето им като обект на кадастъра. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касаторите за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника по касация А. А. Х. макар и основателно, не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за строени разноски в настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Второ отделение