Решение № 15783 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2017 г.

Решение № 15783 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Произвоството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община К., против решение № 73 от 12.05.2017 г., постановено по адм. дело № 24/2017 г., по описа на Административен съд - К., с което е отменен негов изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в решение № 2 от 16.01.2017 г. и преписката е върната за произнасяне по заявление № ДО-1 от 03.01.2017 г., подадено от И. С. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът, че достъпа до търсената с процесното заявление информация е по реда на ЗДОИ. Твърди се, че достъп до исканата информация за причините за изплащането и за размера на сумите, изплатени от община К. за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., чрез преглед на първичните счетоводни, касови и банкови документи и оборотни ведомости, следва да се осъществява по специалния ред, регламентиран в Закона за публичните финанси (ЗПФ) и Закона за Сметната палата (ЗСмП), съответно са налице основанията на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ и отказът е законосъобразен. Освен това не се иска съществуваща, създадена или съхранявана при органа информация, а такава, която следва да бъде обобщена и е предмет на отчета за изпълнението на годишния бюджет на общината и е извън приложното поле на ЗДОИ. Иска се отмяна на решението. Не се претендират разноски. Ответникът - И. С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното съдебно решение за правилно, мотивира извод за оставянето му в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първоинстанционния съд, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и правилно е установил фактите по спора. По фактическите установявания не се спори. Установено е, че И. С. е подал заявление до кмета на община К. с рег. № ДО-1 от 03.01.2017 г., за предоставяне на достъп по реда на ЗДОИ на обществена информация под формата на преглед на оригиналите на първичните счетоводни документи, касови и банкови документи, годишни, тримесечни и месечни оборотни ведомости, съдържащи информация за причините за изплащането и размера на сумите, изплатени от община К. на държавни, общински, обществени организации, сдружения, търговски дружества и физически лица (без информация за плащания, породени от трудови договори, социални плащания и подпомагания) за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. С оспореното решение, кметът на община К. е отказал да предостави достъп до исканата информация, с мотиви, че достъпът до същата и редът за осъществяване на финансов контрол са регламентирани в ЗСмП и в ЗПФ, т. е. налице е хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно който всеки гражданин има право на достъп до обществена информация по реда и при условията на ЗДОИ, освен ако в друг закон не е предведен специален ред за търсенето, получаването и разпространението й. Цитирани са правомощията на Сметната палата по чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСмП да извършва финансов одит на годишните финансови отчети на общините, който включва проверка на сметките и финансовите документи с цел установяване на законосъобразността на водената счетоводна отчетност, законосъобразността на събирането, съхранението, управлението, разходването и отчитането на имуществото. Освен това е посочено, че редът за приемане на годишния отчет за изпълнението на бюджета на общината, публичното му обсъждане и огласяване, в това число и одитното становище на Сметната палата за заверка на годишния финансов отчет са уредени в чл. 140 от ЗПФ. При тези данни, съдът е приел, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е издаден от компетентен орган - кметът на община К., който е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Актът е издаден в изискуемата форма - решение по смисъла на чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ, като при издаването му не са допустани съществени нарушения на идминистративнопроизводствените правила, но е материално незаконосъобразен. Съображенията на кмета на община К. не съставляват нито едно от основанията за отказ по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Не е налице и хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като разпоредбите на ЗСмП и ЗПФ касаят правомощия на Сметната палата, които не съставляват особен, предвиден в специален закон ред за търсене, получаване и разпространение на информацията, достъпът до която е отказан. Редът по ЗСмП и ЗПФ не предвиждат специална уредба за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. В цитираните законови разпоредби са уредени разични обществени отношения, от тези, уредени в ЗДОИ. Приложим е общия ред на ЗДОИ, поради което постановеното решение е незаконосъобразно. По тези съображения, съдът е отменил оспорения акт и е върнал прписката за произнасяне на задължения субект и предоставяне на достъп до исканата информация. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касацонната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Страните не спорят по качеството на настоящия касатор като задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, както и по характера на търсената информация като обществена. Спори се по това налице ли е основанието на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ - наличие на предвиден в друг закон специален ред за търсенето, получаването и разпространението на търсената информация. Правилно, съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, предл. второ от ЗДОИ. Съдът е анализирал правомощията на Сметната палата по чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСмП, съгласно която норма Сметната палата е специализиран орган осъществяващ одит на бюджетите на общините, като в тази връзка извършва финансов одит на годишните им финансови отчети на основание чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗСмП и оповестява одитните доклади чрез интернет страницата си - чл. 59, ал. 2 от ЗСмП. Анализирал е също така легалните дифиниции на "одит" по § 1, т. 1 от ДР на ЗСмП и "финансов одит" по смисъла на § 1, т. 2 от ЗСмП и е извел правилния правен извод, че извършваните проверки на сметките и финансовата документация на общините, в случая на община К., не съставляват специален ред за търсене, получаване и разпространение на информация. Уредбата на ЗСмП и ЗПФ, в това число и правомощията на Сметната палата за проверка и финансов контрол, касаят различни обществени отношения, от тези уредени в ЗДОИ. Съгласно ЗСмП основна задача на Сметната палата е да контролира надежността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за това. От своя страна, съгласно ЗПФ, бюджетът на бюджетната организация е годишен финансов плран, който се съставя, приема, променя, изпълнява и отчита съгласно този закон. Освен това е регламентирано, че общинският бюджет е публичен и се контролира от местната общност по реда, определен от общинския съвет и от определените от закона компетентни органи. Регламентираните в цитираните закони правомощия, ред за проверки, заверка на годишни финансови отчети, съставяне на доклади от проверките и публикуването им, са относими към осъществяването на контрол над публичните финанси, в това число и общинските бюджети, но правилно съдът е приел, че не е предоставен ред за достъп до търсената обществена информация. Липсва възможност отделния гражданин по реда на цитираните закони да получи достъп до интересуващите го данни. Същият ще получи достъп до констатациите на Сметната палата и до другите компетентни органи, съгласно регламентираното от съответния Общински съвет, тъй като докладите се публикуват, но не и до търсената в случая информация. Заявителят е поискал достъп до първичните счетоводни, касови, банкови документи, като желанието му е да се запознае със същите, за да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. Обществените отношения, регламентиращи реда за контрол на публичните финанси са различни от тези, регламентирани със ЗДОИ, които касаят правото на достъп до обществена информация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. В случая, за да си състави собствено мнение, заявителят следва да получи достъп до първичните документи, а не до издадения въз основа на същите финассов отчет, както и до изготвените по отношение отчета на общината одити от Сметната палата или други компетентни органи, които ще съдържат техни констатации и оценка, които не са предмет на заявлението на гражданина. В този смисъл, не намира опора в данните по делото и в закона възражението в касационната жалба, че заявителят не е поискал информация, която е съществуваща, създадена или съхранявана от органа, а такава, която е нова обобщена информация, тъй като е предмет на финансовия отчет. Тъкмо напротив, информацията от финансовия отчет е създадена в резултат на обобщение и анализ, докато заявителят е поискал достъп до първични счетоводни документи. Търсената информация е обществена, налице са и двата елемента от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице посочени в решението основания за отказ за предоставянето й. Постановеният изричен отказ, обективиран в оспореното решение на кмета на община К. е незаконосъборазен и правилно е отменен. Решението на съда не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Неотносима е цитираната в касационната жалба практика на ВАС, доколкото решението по адм. дело № 16854/2013 г., касае различни факти и правен спор, а решението по адм. дело № 11833/2007 г. е изолирано и даденото с него разрешение е преодоляно - напр. решение по адм. дело № 6233/2014 г. Освен това посочените решения нямат задължителен характер. Разноски не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,